Волейболната звезда Владимир Николов е петкратен шампион на България с “Левски-Сиконко” и двукратен носител на купата на България.

През 2004-та година той става шампион на Франция с тима на “Тур”, а през 2008-ма взима същата титла и в Италия с “Тренто”. През 2010 г. Владо отново е шампион на Италия с “Бре Банка Ланути”-Кунео. Той е златен медалист от Шампионска лига през 2005-та и носител на бронз от Световното първенство в Япония 2006 г. и от Европейското първенство в Турция-2009 г.

Едно интервю на Светла Йорданова / Труд

– Владо, бързо ли се адаптира към нормалния ритъм на живот след участието във “Фермата”?

– Адаптирах се за около 6 часа, тъй като буквално шест часа след излизането животът ме грабна по старому. Приоритетите ми в момента са да върнем волейболния отбор на “Левски” на победния път.

– Какво научи за себе си по време на предаването?

– Научих, че мога да се справя във всякаква ситуация, дори в такава абсолютно нова и далеч от начина ми на живот среда. Също така разбрах, че за фермер не ставам. Селскостопанският труд и особено този, свързан с животните, не е моят.

– За какво си най-благодарен на “Фермата”?

- Бях щастлив от първия до последния ден там. Беше приключение, самото преживяване бе страхотно.

– Имаш ли си фаворит?

– Яни е моят фаворит за спечелване на формата. Смятам, че той е точният човек за предаване като “Фермата” – живее на село, гледа пчели и от всички хора в предаването най-много се доближава до определението фермер.

– Отказа да продължиш в полза на Яни. Защо?

– В общи линии решението ми започна да се оформя, когато Мая (съпругата на Владо – б.а.) и децата дойдоха за рождения ми ден в предаването и като осъзнах колко ми липсват, си казах – какво по дяволите правя!? Тук се забавлявам, а тя на тръстиката се гърби с четирите деца! Представих си също така какво ще стане, ако аз продължа в състезанието до края и в същото време какво би могъл да постигне Яни, ако остане в предаването и това наклони везните. Лежейки в къщата на дуелистите, имах достатъчно време да мисля за това, което е важно за мен в моя живот и решението някак си изплува само.

– Липсата на увереност и песимизмът, които го има в Яни не е ли сред основните пречки за много българи да се развиват и успяват в живота?

– Точно така. Надявам се, че с този жест към него – хората, които изпитват подобни чувства и най-вече Яни, защото за него го направих, да видят, че добро и възможности има постоянно около нас и ние трябва да ги сграбчим! През годините на мен също много хора са ми помагали – толкова много, че няма да ми стигне мястото да изброя всички.

– На какво дължиш тази твоя силна вяра и умението ти да откриваш позитивното във всяка ситуация?

– На това, че осъзнах, че ние сами до голяма степен определяме съдбата си. Ние сами определяме бъдещето си с това, че като един човек е позитивен, привлича позитивни случки, а като е негативен – привлича това и аз съм избрал да бъда позитивен и щастлив! Щастието е вътре в нас, не е външен фактор, то не е пари, коли, жени, то не е успех и поражение, то е в самите нас и всеки може да избере да бъде щастлив. Много положителен пример за това са книгите на Иво Иванов като “Кривата на щастието” и “Отвъд играта” например. Човекът умее да пише и с написаното да докосва и вълнува хората.

– От кой участник във “Фермата” научи най-много?

– От Иван Гинчев, от Станислав също научих много полезни неща за строителството и практични съвети как се употребяват уреди като тесла, триони, винтроверт, пирони… Научих нови неща и от разговорите ни с Божидара за енергиите на хората и това, което ги движи. Те са изключително полезни на едно различно ниво.

– А личната изповед на кой от хората, с които съжителства, те развълнува най-силно?

– На Иван Гинчев – това, че той вкъщи не само не е получавал любов от баща си, а напротив. Впечатли ме и съдбата на Марина, минала е през много тежки моменти и трудности в живота.

– Опроверга думите на Елена, че всички сте влезли в шоуто заради наградата. Какъв бе твоят главен мотив да участваш?

-Моят главен мотив бяха нещата, които “Фермата” пропагандира, за които и продуцентите искат да говорят – българските традиции, обичаи, история, за българите, които живеят в Македония и за проблемите, заради които много хора излизат от България и все по-малко остават тук.

– Какво би направил със стоте хиляди лева, които имаше реален шанс да спечелиш?

– Не знам, не съм мислил никога по темата.

– Алек призна, че с участието си във “Фермата” иска да промени отношението към футболистите. Успя ли според теб в това си желание и виждаш ли бъдеще на отношенията им с гимнастичката Валерия?

– С държанието му във “Фермата”, той тотално промени мнението, което останалите хора и аз включително имаме за футболистите. Алек беше изключително работлив през цялото време, когато и аз бях там, не се спираше и винаги беше на линия. Така че желанието му бе изпълнено на 100 процента. Не знам дали отношенията им с Валерия имат бъдеще, но нека тези двама млади, ако виждат нещо общо, да се вземат! (Смее се.)

– Твоето семейство стана обект на възхищение сред всички кандидат-фермери. Каква е рецептата за семейно щастие?

– Рецептата е да се правят по 50 процента компромиси от двете страни, но по принцип няма рецепта за семейно щастие – ако двамата са решили да бъдат щастливи заедно, няма причина да не го постигнат.

– Със съпругата ти Мая изглеждате така, сякаш никога не се карате. Случва ли ви се да имате конфликти и на каква тема най-често спорите?

– С Мая спорим ежедневно, на всякакви теми. (Смее се.) Не знам защо оставяме такова впечатление, че не е така, но ние сме абсолютно нормално семейство със своите силни и слаби моменти. Дискутираме за какво ли не – от храната до това какъв филм ще гледаме и къде ще ходим на почивка, но не се караме.

– Големите ти синове и Мая как оцениха представянето ти във “Фермата” и кой е любимецът им в шоуто?

– Имат си любимец – Яни, а моето представяне го оцениха като добро.

– Имаш ли вече поводи да се гордееш с Александър и Симеон, които тренират волейбол?

– Повод да се гордееш с детето ти винаги има – не само, като играе волейбол, а и като рисува и върши други неща. Хубаво е да намираме повод за това буквално всеки ден, защото за децата е важно да се чувстват обичани и оценени от родителите си. Като са побеждавали, като са имали представления и като са носели добри оценки, или като са били добри – ние винаги показваме, че сме горди с тях. За мен е важно да са обичани и оценени на първо място в семейството си и бих искал да станат едни достойни българи.

– Какво мислиш за критиките на Иван Ласкин към формата?

– Не съм чувал за това, но мога да кажа, че съжалявам, че поради една, или друга причина – по здравословни причини – Иван не можа да остане в предаването, за да види какво е отвътре и да обогати формата с невероятното си чувство за хумор и оригинално присъствие.

– Кой участник те изненада?

– Ако трябва да съм честен, най-много ме изненада Алек, защото от другите участници не знаех какво да очаквам и не съм очаквал нищо, бях отворен към тях, докато към него тръгнах предубедено, заради познанството ми с негови колеги.

– А кой е най-противоречивият и неразбраният участник според теб?

– Дарина е най-неразбраният, тя положи доста усилия никой да не я разбере, а ако говорим за противоречив – това е Иван Гинчев, който много често си противоречи сам на това, което казва.

– С кои от героите във “Фермата” би искал да останете приятели?

– С Алек, Станислав, Иван Гинчев, Яни и Тома.

– Гледаш ли още формата?

– Отстрани най-много ме интересуват нещата, които реално ме накараха да вляза – запазването на българското и почитането на българските традиции, както и седмичните уроци по история. Аз се интересувам много от история.

– Гледа ли “Възвишение”?

- Сега съм преполовил книгата , започнах я вчера и я чета с голям интерес. Ще гледам и филма.

– Каква е причината за тази носталгия по комунизма у българина?

– Със сигурност тогава е имало някои неща, които са били по-предвидими, но за мен категорично сега е по-добре. Дори база за сравнение между преди и сега. Нелепо е по хиляди причини. Сега хората са свободни, а тогава реална свобода нямаше, сега хората имат възможност да се развиват, да творят и да пътуват в чужбина, а тогава – не беше така, сега могат да се борят за щастието си, преди не беше така.

– Според Гечо няма как участниците във “Фермата” да са един отбор, защото всеки има свое мнение и не могат да се обединят. Силната индивидуалност ли ни попречи и във волейбола да нямаме световна титла, въпреки че сме побеждавали всички най-силни отбори?

– Не, не смятам, че това ни е попречило. Реално винаги сме имали добри състезатели и при определени обстоятелства бихме могли да победим всеки, но в един турнир обикновено логиката и най-добрият отбор побеждава. Мисля, че въпреки липсата на титла и на финал, нашият отбор се представя повече от достойно.

– Една от темите във формата е за българите, които са избрали да живеят в чужбина и тези, които са останали в България. Често между участниците има конфликт на тази тема. Какво е твоето отношение?

– Не искам да съдя никого, избрал да живее в чужбина, или да остане тук. В момента България предоставя страшно много възможности и аз съм избрал за себе си и собствените си деца да се върна тук.

– Защо избра да се върнеш, след като ти се състезаваше дълго време в чужбина?

– Тук е по-хубаво! В България има повече възможности в момента и тук се чувствам на мястото си. Камъкът си тежи на мястото.

– Кое беше най-голямото предизвикателство според теб, след края на състезателната ти кариера?

- Предизвикателство, което продължава и в момента е да се адаптирам към новата си функция на ръководител и треньор и да спра да мисля, като състезател.

– Един ден би ли написал автобиография?

– Биография може и да има, написана от някой друг.

– Какво те вълнува най-много извън спорта?

– Честно, в момента ме вълнува само и единствено спортът и това, че отборът не върви, както искам и трябва да положа усилие, за да намерим решение на кризата.

– Най-ценният урок?

– Животът е безценен и трябва да му се радваме, да изживяваме и да се наслаждаваме на мига. Животът е прекрасен и начинът, по който възприемаме заобикалящата среда, зависи само и единствено от нас.

– Вярата помага ли ти в трудни моменти?

– Много обширна тема, аз съм кръстен – православен, но в общи линии най-силно вярвам в това, че ние имаме възможността да намерим позитивен изход от кризата и от проблема, който е пред нас.

– Любимата мисъл?

– На Левски – “Дела трябват, а не думи!”