Владимир Койлазов или Владко от Русе създава виртуален свят, докато седи на компютъра си, но заради работата си хоби получи тази година "Оскар" за технически постижения в областта на кинонауката и технологиите.

38-годишният ИТ специалист е от 18-те носители на призове, които остават на заден план заради лъскавата церемония с десетки холивудски звезди, но са изключително уважавани в киноиндустрията. Може би защото само около 200 души в световен мащаб могат да правят това, което прави българинът. Софтуерната му компания Chaos group е разработила оригиналната идея за програмата V-Ray, която пресмята и превръща определен компютърен модел във фотореалистично 3D изображение с необходимата светлина, текстура и цвят. Или казано по-просто - симулира фотоапарат във виртуален свят, пише Стандарт нюз.

Технологията има широко приложение не само в киното, но и в архитектурата, продуктовия дизайн, автоиндустрията, игрите. Различни версии на софтуера са използвани в хитовите продукции "Игра на тронове", "Аватар", „Дедпул", „300: Възходът на една империя", „Господарка на злото" и много други. С партньора му Петър Митев са преброили над 160 продукции, в които е използвана тяхната технология.

Именно тяхната програма спасява филма "Зодиак" на Дейвид Финчър за който на режисьора не му достигали няколко милиона за виртуалния град. "Научих, че са избрали нашата програма от човек в продукцията. Ние сме били решението - за да се спасят милиони, без на някой да му фръкне главата. И те, и ние сме доволни", с гордост разказва Петър. Той е програмист от столичния квартал "Младост". С Владко са съдружници от 20 години. Запознават се, докато учат информатика в Софийския университет "Свети Климент Охридски".

Петър няколко път подканя Влади да правят нещо заедно, но той все отказва, твърдо решен да се посвети изцяло на книгите. В края на втори курс обаче се съгласява. Започват бизнеса си в малък апартамент в "Младост 1". Бащата на Петър ги финансира с около 3 хиляди долара, които през 1997 г. са достатъчни, за да си купят първия скъп компютър с два процесора. В началото правят реклами, но бързо се преквалифицират. Първият им софтуер е за пресъздаване на огън, от който лека по-лека започват да идват парите.

Владко признава, че днес животът му е комфортен от финансова гледна точка. "Парите никога не са ми били стимул. Когато започнахме, ни стигаха да си плащаме наема за офиса и за квартирата. Печалбите започнаха да ми стават по-интересни, когато станахме по-голяма фирма, когато другите в офиса започнаха да зависят от мен. Тогава разбрах, че ако сбъркам много, бъркам и заради тях", разказва Владко.

За 2015-а фирмата им е с 26 милиона лева приходи, от които почти 6 милиона чиста печалба. Централата на компанията им е в България, като има поделения в САЩ, Япония и Южна Корея. Докато Владимир стои повече на компютъра, Петър е поел руля на бизнес отношенията.

Без Пешо нищо нямаше да стане

Той ме остави да си цъкам каквото ми е интересно, а се зае с бизнеса. Сам нямаше да се справя изобщо", признава Владко. Петър познава и общува с много от онези, заради които се случват днешните блокбъстъри. Сред тях няма звезди, но именно те са причината един филм от просто пиеса да се превърне в кино.

Петър започва да програмира още 9-годишен на компютрите "Правец" в училище. През цялата гимназия той се обучава сам с помощта на няколко наръчника, при това без да има компютър вкъщи. Майка му е учителка по френски, която емигрира в Исландия и до ден днешен живее там, а баща му е работил на товарен кораб по Дунава. Влади става студент в най-трудните години от прехода у нас - в средата на 90-те. Разказва, че тогава се е хранил за 40 стотинки в стола в Студентски град.

"Може би да преодолея този период беше мечта за мен. Други едва ли съм имал. Аз просто се занимавам с онова, което винаги съм искал от дете", признава Влади. Той не е бил най-добрият ученик в училище, нито е печелил състезания по информатика, не е имал илюзии за себе си. Тайната на успеха му е простичка - да се опитва да прави онова, което иска, без да мисли какво ще излезе. "Отношението ти към живота е много по-важно, отколкото онова, което си научил в училище или в университета", споделя и Петър.

Церемонията за „технологичните "Оскари" (Sci-Tech Oscars) ще бъде на 11 февруари в Бевърли хилс, Калифорния. Обикновено тези награди се връчват две седмици преди големите „Оскари", които тази година са на 26 февруари в „Долби тиътър" в Лос Анджелис. На церемонията Владимир Койлазов ще благодари на майка си и баща си, на учителката си по информатика Катерина Григорова. Той няма да получи известната статуетка „Оскар", а специална гравирана плоча, каквато получават победителите в подкатегория „Наука и инженерство".

Макар да се съмнява в значимостта на наградата, защото много хора не знаят, че има технологичен "Оскар", той все пак й се радва.

Призът идва изненадващо

В тази област има и други много сериозни кандидати. "Бяхме "никои" в България. Петнайсет години пот и сълзи дават резултат - някой ни е забелязал. Няма по-голяма награда от тази. Хората са преценили, че нашият софтуер е допринесъл за киноиндустрията и при това сериозно", разказва Койлазов. И всички нощи, в които не е имал време да се прибере вкъщи и е спал до бюрото, вече придобиват смисъл.