Крайно време е за конфискация на автомобила при алкохол и наркотици, смята той

Всяка втора глоба не се плаща, отбеляза Владимир Тодоров, цитиран от "Телеграф".

Г-н Тодоров, какви са тенденциите с пътната безопасност у нас към средата на годината?

Нямаме някаква видима промяна. Точните цифри се променят всеки ден, но цялостно жертвите на пътя са сходни с нивата от миналата година. Няма сериозни промени основно заради политическата обстановка и липсата на действащ парламент в голяма част от времето през последната година.

Какви нови явления отчитате?

Наблюдава се повишен брой на пътнотранспортни произшествия с участие на нелегални мигранти. Ето, съвсем наскоро отново катастрофа с петима загинали. Нараства броят и на ПТП с тротинетки.

При преследване от полицията ли основно катастрофират мигрантите?

Не е задължително. Джипът, който се е обърнал в неделя, не е бил преследван. Просто е самокатастрофирал. Става дума за 12 души в 5-местен автомобил. Движението на мигранти из страната създава опасност за всички участници в движението. Често водачите в тези случаи се оказва, че нямат шофьорска книжка.

Какво трябва да се направи в тази посока?

Трябват индиректни мерки, които излизат извън зоната на пътната безопасност. Просто трябва строго законодателство срещу каналджийството, защото в момента това е проблемът. Сега масово у нас извършителите получават условни присъди, което стимулира това явление до степен, че включително от Европа тук идват криминални елементи, които да се включат в трафика. В същото време законодателството ни остава либерално. Докато в съседна Гърция има наказание до 20 г. затвор за каналджийство, тук гледаме условни присъди. При нас масово има условни присъди.

Какво е характерно за катастрофите с тротинетки (б.р. ИЕПС – индивидуално електрическо превозно средство)?

Те се случват, естествено, основно в градовете. Водачите на тротинетки са обикновено тийнейджъри. Те много често не знаят правилата на движение, а не са и длъжни формално, тъй като нямат шофьорски книжки. Затова често се случва внезапно да изскачат на платното. Също така много рядко носят каска, а при 25 км/ч максимална скорост по закон едно падане може да е с доста сериозни последствия. За мен е задължително да се въведе изискване за каска за водачите на тротинетки. Катастрофите с тротинетки обикновено включват пешеходци или автомобили.

Все повече гласове има в посока затягането на режима на тротинетките...

Да. На европейско ниво се поставя въпросът ИЕПС да имат задължително регистрационни номера, а водачът да е сключил застраховка „Гражданска отговорност“. Това е деликатен въпрос. В момента ИЕПС са приравнени с велосипедите и аз по-скоро смятам, че това трябва да остане така. Дори и да има някаква регистрация, то със сигурност тя не трябва да е като тази на МПС. В момента България е единствената държава в ЕС, в която „Пътна полиция“ се занимава с регистрация на автомобили. Не трябва да увеличаваме бюрокрацията, като добавим и тротинетките там.

Какво мислите за актуалните предложения за промени в Закона за движение по пътищата?

Напълно подкрепям идеята ограничението на скоростта по магистрали да слезе до 130 км/ч от сегашните 140 км/ч. Подкрепям и отпадането на синия талон, стикера за „Гражданска отговорност“.

Много ми харесва идеята, която Министерството на финансите прокара през Закона за бюджета във връзка със събираемостта на глобите. Говоря за това МПС да не може да мине годишен технически преглед, ако собственикът има неплатени глоби за нарушения по пътищата. Много съм учуден обаче, че МФ в последния момент оттегли това свое предложение. Това е грешка, която ще доведе дотам, че МВР ще пропусне около 50-100 млн. лв. приходи от глоби. Защото в момента те събират толкова, но още толкова остават несъбрани. Всяка втора глоба в момента не се плаща.

Вероятно се опасяват, че разпоредбата може да се окаже противоконституционна, както онази за неиздаването/невръщането на отнета шофьорска книжка на лица с неплатени глоби, която наскоро Конституционният съд отмени.

Това не е обосновано. Повече от 10 години общините у нас събират местни данъци по този начин. В момента няма как да минете ГТП, ако имате неплатен общински данък „МПС“. Кое кара експертите в Министерството на финансите да преценят, че в случая с глобите към КАТ това не може да се случи, за мен е неизвестно. Няма аналогия. В случая, който посочихте, имаме отказ от предоставяне на административна услуга, а в другия случай говорим за техническото състояние на автомобила.

Какви са очакванията ви от новия парламент?

Очакванията ми са максимално скоро да си назначат титулярна парламентарна комисия по транспорта и титулярен председател, тъй като в момента те все още са с временен статут. Очаквам от тях след приемането на бюджета и след лятната ваканция още през септември максимално бързо да се заемат с посочените промените в ЗДвП.

Всъщност вие смятате ли, че настоящият закон въобще може да върши работа?

Не. Досега коментирах промените в него, но това не означава, че аз смятам, че той е добър. Напротив. Не е. Огромният проблем е, че обхватът му в момента е много по-широк от това, което е правилно и необходимо. Пълно е с разпоредби, които нямат нищо общо с правилата за движение по пътищата. Вътре има годишни технически прегледи, обучение на млади водачи, изисквания за превоз на опасни товари. Всичко това трябва да е в други нормативни актове. В Закона за движението по пътищата трябва да има само правила и глоби. Нищо друго.

А какво се случва с всичко онова, което е пътна безопасност, но извън самите правила за движение?

Това вече е друг въпрос. Освен правила пътната безопасност касае и инфраструктурата, обучението на водачи, употребата и разпространението на алкохол и наркотици, спешната помощ при катастрофи, финансирането на мерки. Всичко това засяга работата на много институции и затова има Държавна агенция за безопасността на движението по пътищата (ДАБДП) - да координира работата им и да създава стратегия. Агенцията доста адекватно си върши работата към момента. В общи линии се знае какво трябва да се направи, за да намалим жертвите на пътя. Въпросът е набелязаните мерки да се прилагат.

Какъв е проблемът в институциите тогава?

Бих казал, че експертният проблем е много сериозен. Като почнем от парламента например. Трябва да се ползва експертиза на високо ниво. Доказани хора. Когато например се говори за обучението, трябва да се канят и ползват експерти, които разбират. Когато говорим за санкционна политика - пак така, да ползваме експерти, да ползваме добрите практики, работещи в развитите европейски страни. Примерно да видим в колко европейски страни се прилага конфискацията на МПС при шофиране с алкохол/наркотици в кръвта, а не да се плашим как Конституционният съд щял да го отмени. Трябват енергични решения и действия. Защо депутатите се страхуват да дадат на ЧСИ да събират глобите? Има хора с по 15-20 000 лв. глоби в момента. И какво правят те? Изтърпяват си наказанието лишаване от книжка и после отиват, вземат си книжката и започват да шофират, а глобите им - неплатени. Това ли е демокрацията? Това ли целим? Да създаваме чувство за безнаказаност? А замисляме ли се какво е посланието, което отправяме с тази мека политика към роднините на загиналите и към всички останали съвестни водачи и участници в движението. Депутатите просто трябва да се вслушат в гласа на експертите и да вземат мерки.

Считате ли, че у нас прекалено много се очаква от полицията, що се отнася до пътна безопасност?

Полицията трябва да върши това, което зависи от нея - да контролира движението и да санкционира нарушителите. Но от нея не могат да се очакват чудеса. Давам ви пример с употребата на наркотици. Полицаите спират водач и тестът показва, че лицето е употребило дрога. Лицето обаче оспорва това и иска да си направи кръвен тест, което е негово право. В момента у нас има три лицензирани лаборатории за това, които са напълно претрупани. В много случаи резултатите от кръвния тест може да бъдат готови за цели 8 месеца. Представяте ли си? 8 месеца без книжка, а може и дори да не си виновен. Ето това не зависи от полицията. Зависи от Министерството на здравеопазването, което трябва да си влезе във функцията и да се насочи към този проблем. И друг пример - с медицинските свидетелства при подновяване на книжка. Само преди няколко дни имаше случай на възрастен мъж, навлязъл в насрещното движение, карал на зиг-заг между колите. Този мъж дали щеше да има книжка, ако наистина у нас имаше строги медицински прегледи? В момента отиваш и даваш 20 лв. и получаваш документи, че си бил на преглед при петима специалисти. А всъщност не си бил. В момента у нас няма никакъв проблем лице с 8 диоптъра късогледство, което пие антидепресанти по предписание и което има тремор на ръцете, да си получи медицинското и да си вземе новата книжка. Ето пореден пример, че не всичко зависи от полицията и че пътната безопасност е отговорност на много по-широк кръг институции.

Кои са нарушенията, над които най-сериозно трябва да се съсредоточат властите?

Високата скорост и неправилното изпреварване. И по този повод веднага се сещам за една повтаряща се всяко лято история - прибирането на гастарбайтерите до Турция по АМ „Тракия“. Масово карат с превишена скорост и това е абсолютно безнаказано. Причината е, че няма установен ред, по който глобите им да се събират. В момента водачът се води в районното, там се вика преводач, съставя се акт, наказателното постановление по който обаче излиза след 14 дни. Тогава, когато лицето отдавна е напуснало страната. Всяка година се говори за това, че трябва да се изгради система за плащане на глоби на границата. Да не говорим, че в Сърбия още на магистралата ти ги събират. В Турция също на изход от страната има проверка за неплатени глоби.

Събираемостта е проблем не само за гастарбайтерите всъщност...

Да. Генерален проблем е. Причините са бавни и тромави процедури и липса на електронизация. ПОС-терминали в полицейските коли все още няма. От години се говори за това. ИААА (б.р. ДАИ) имат, частните таксита имат, „Център за градска мобилност“ за глобите за паркиране имат, ТОЛ-управлението има, но по някаква причина се оказва изключително трудно такива да имат и полицаите.

Какво най-спешно трябва да се направи за пътната инфраструктура?

Там задачата е ясна. Всички „черни участъци“ са такива у нас, защото по трасето не съществува магистрала, а имаме двупосочно движение в едно платно. Затова рецептата е лесна - колкото повече магистрали, толкова по-малко смъртни случаи от челни удари. В същото време обаче ние не можем години вече да построим магистрала „Струма“ и държавата не може да се пребори с няколко зелени НПО, които блокират всяка нейна стъпка с жалби. Ще се стигне дотам, че ако до края на годината България се присъедини към Шенген, тапите ще се преместят от границата, където са сега, до началото на Кресненското дефиле.

Какви са най-спешните мерки в обучението на младите водачи?

При теоретичния изпит има напредък, но при кормуването трябват мащабни промени. Най-вече трябва да се създаде и въведе система, която да гарантира, че заложените в закона обучителни мероприятия учебни часове наистина се преподават. В момента масово учебните картони са манипулират. Масово не се преподават по 31 часа. Просто липсва система, която да гарантира, че днес наистина този учебен автомобил с този преподавател и този курсист наистина е излизал от града, движил се е по извънградска натоварена артерия, извършил е определен брой изпреварвания или пък се е движил в тъмната част на денонощието, или на магистрала - все ключови ситуации от обучението на младия водач. За съжаление голяма част от младите водачи по тази причина излизат от курсовете с абсолютно недостатъчни умения на пътя.

Това е той:

Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“ и застраховане във Висшето училище по застраховане и финанси;

Работил на капиталовите пазари;

Основава Българската асоциация на пострадалите от катастрофи - негова основна дейност от 2006 г.;

Отличен в конкурса „Достоен българин“ на БНТ.