"Възможно ли е това (парламентарна република) при нас? Теоретично е възможно. Препоръчително ли е или не? Всеки има собствено мнение по този въпрос. Мисля, че не", каза  Владимир Путин.

"По-добре да не експериментираме, добави той, отбелязвайки, че парламентарната форма на управление в някои случаи днес се проваля. Според Путин, за Русия с нейната огромна територия, с верско многообразие, с голям брой нации, народи и националности, все още се нуждаят от силна президентска власт", коментира президентът на Русия.

Руският президент Владимир Путин не смята за уместно да експериментира с формата на управление в Русия и с прехода от президентска към парламентарна република. Той заяви това в сряда, 22 януари, на среща с представители на обществеността в региона на Липецк, предаде ТАСС.

Държавният глава отбеляза, че парламентарните републики са разпространени в света, особено в Европа, но има и други примери. Германия е парламентарна република, а Франция - президентска; една от най-големите държави в света - Индия - е парламентарна страна, а САЩ - президентска държава, заяви Путин.

"Възможно ли е това (парламентарна република) при нас? Теоретично е възможно. Препоръчително ли е или не? Всеки има собствено мнение по този въпрос. Мисля, че не", каза Путин. "По-добре да не експериментираме", добави той, отбелязвайки, че парламентарната форма на управление в някои случаи днес "се проваля". Според Путин, "за Русия с нейната огромна територия, с верско многообразие, с голям брой нации, народи и националности, все още се нуждаят от силна президентска власт", коментира президентът на Русия.

Държавният глава обясни, че за да функционира нормално парламентарната форма на управление, политическата структура в страната трябва "да расте отдавна", както е в Европа, където някои партии съществуват от векове. "А у нас, по правило партията е свързана с конкретен човек. Най-яркият пример е Владимир Жириновски. Има Жириновски - има ЛДПР, няма Жириновски - ...", отбеляза Путин, като нарече самата либерална идея добра, но се усъмни дали партията може "да функционира без лидера си".

Говорейки за провалите в парламентарната форма на управление, държавният глава обърна внимание на факта, че в някои страни "те не могат да съставят правителство за половин година".

"Представете си, ако Русия живее без правителство шест месеца? Катастрофа! Повярвайте ми, това е просто невъзможно. Това е огромна вреда за държавата", категоричен е Путин. В други случаи, за да съставят правителство, страните се споразумяват за коалиции въпреки противоположни виждания относно инструментите за постигане на цели, коментира руският президент.

"На практика самите западни експерти, понякога ги чета, казват, че парламентаризмът в известна степен преминава през криза и мислят за това как той да се съживи, как да му придадат ново качество, как да се направи тази система по-ефективна", заключи руският лидер, цитиран от ТАСС.

Същевременно Анна Смолченко от Франс прес отбеляза, че Владимир Путин рязко е извадил руската политическа класа от състоянието на задрямалост през зимните празници. Това той направил на 15 януари, когато предложи реформа на конституцията. Още същия ден непопулярният премиер Дмитрий Медведев и правителството му подадоха оставка.

Пет дни по-късно Путин внесе предложенията си за конституционни промени в парламента. Опозиционерите са единодушни в противопоставянето си на реформата, но изпитват затруднения как да реагират на тази светкавична операция, която не знаят как да интерпретират, изтъкна Смолченко.

"Никой не разбира какво се случва. Нищо не е ясно. Изобщо. Животът ще ни покаже как да действаме в близко бъдеще", написа в блога си основният противник на Кремъл Алексей Навални.

Единственото нещо, за което Навални е сигурен: "Путин иска да бъде доживотния лидер на Русия".

Бизнесменът и опозиционер в изгнание Михаил Ходорковски разкритикува мерките, които ще позволят "съхраняването до живот на една система, гарантираща непоклатимостта на бандата на Путин".

Промените в конституцията обаче не казват как Путин разчита да съхрани влиянието си след 2024 г., когато ще бъде принуден, заради ограниченията на президентските мандати, да напусне Кремъл, карайки наблюдатели и опозиционери да тънат в догадки. Тези реформи предвиждат прехвърляне на парламента на някои правомощия, като например това да избира премиер, но освен това разширяват правомощията на президента да номинира кандидати за поста, казва в коментара си Смолченко.

По-конкретно: на 15 януари в речта си пред депутатите Владимир Путин заяви, че президентът трябва да запази правото си да освобождава от длъжност премиера на страната и федералните министри. Но предложи с конституционни промение Държавната дума да получи правото да одобрява премиера, вицепремиерите и федералните министри, след което президентът задължително да назначава предложените кандидати.

Според сегашната конституция президентът само получава съгласието на парламента да назначи даден премиер, а после сам назначава и министър-председателя, и другите членове на кабинета.