Власт върху всички бизнеси, по всяко време и по всякакъв повод. Това имат в ръцете си регулаторните органи като КЗК, КРС, КФН, СЕМ и т.н. Зад трибуквените абревиатури се крият възможности за милиарди. Затова и в момента, когато изтичат или вече са изтекли мандатите на техни членове, често можещи да формират и мнозинство в съответния орган, логично е управляващите, в чиито ръце е изборът им, да са се заели с него. Нищо такова обаче не се случва. ГЕРБ (поне публично) не издига кандидатури, а нито една от партиите не е повдигнала темата официално.

А това, че едно решение се бави, е ясен сигнал, че има опасност да бъде взето на тъмно, без анализ на работата на съответния регулатор досега и обсъждане как тя да се подобри. За което говорят и нашепванията за тайни списъци, носени от някого - без дискусия, без изслушвания на идеи какви политики да се водят, без доказване на авторитети.

Което не просто е поредно доказателство за лоша употреба на властта, а е обидно и опасно за всички сектори и техните клиенти.

Регулаторите са важни, защото последствията от решенията им засягат на практика всеки. А тези решения се вземат от група личности: за тарифите на тока, за цените на водата, за промоциите на мобилните оператори, за това колко да струва доставката на телевизия или интернет, да се спре създаването на монопол при разпространението на всякакви стоки, да не се допускат системни заплахи за финансовата стабилност (тоест спестяванията или осигуровките на всички нас), или как се разпределят парите от държавните поръчки.

Всичко това заедно с чудовищно много пари (или липсата им) в касите на съответните компании зависи от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Съветът за електронни медии (СЕМ), БНБ, Комисията по финансов надзор (КФН), както и други ведомства, които нямат статут на регулатори, но управляват или надзирават публични средства или възпират злоупотреби - като Националния осигурителен институт (НОИ) и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Във всички тези институции има изтекли или изтичащи мандати. А хора няма, което е притеснително. Защото, ако на теория те са независими, професионалисти, опитни, авторитетни, безкомпромисни, принципни и решителни, на практика много от тях стават прави, когато говорят по телефона с началника. Който и да е началник в момента. Или който те възприемат като такъв.

Тайните списъци

Изборът на членовете на регулатори и комисии от квотата на Народното събрание винаги е ставал след пазарлъци между парламентарните групи, някои от които сложни - особено за такива постове, за които се изисква по-голямо мнозинство или там, където гласуването е тайно. Интересът винаги е особено голям, защото мандатите са между четири-пет и шест години, което означава, че назначените ще останат на постовете си в следващия парламент дори ако формацията, която ги е предложила, е в опозиция.

По тази причина за партиите е важно да имат свои представители в тези органи. Не че е гарантирано, че в бъдеще те няма да бъдат подчинени на чужда воля или дори сменени, но има шанс да останат на постовете и верни на този, който ги е назначил.

Въпреки че още в края на април председателят на парламента Цецка Цачева разпрати на парламентарните групи подробна справка какъв избор предстои с точните дати, на които мандатите в различните комисии изтичат, от мнозинството твърдят, че все още нито имат кандидатури за повечето постове, нито са обсъждали кадровите назначения. Като причини за забавянето от ГЕРБ и Реформаторския блок посочват концентрацията върху предстоящия избор на управител на БНБ и върху идващите местни избори.

Доколкото обаче това е точно толкова неадекватно, колкото звучи, не е изключено забавянето да е тактически ход на най-голямата партия в мнозинството, с който умишлено преговорите около назначенията да се отлагат, за да бъдат поставени на дневен ред в последния момент. И така да се избегнат дългите преговори и минимализират евентуалните претенции на някой от коалиционните партньори. За което говори и фактът, че според някои от депутатите списъци с кандидати за всички постове има, но те просто се държат в тайна.

Другата очевидна възможна причина е изборът да се бави, за да се държат в зависимост сегашните фигури на въпросните постове, които по закон продължават да изпълняват функциите си до встъпването на приемници.

Каквото и да е обяснението, то не говори добре за нито една от партиите, защото всяка от тях може да повдигне темата и да настоява за прозрачност при назначенията.