Върховният касационен съд за втори път отменя присъдата, без да коментира изобщо дали наказанията са справедливи

Върховният касационен съд (ВКС) за втори път отмени присъдата от 4 години затвор на лидера на „Воля“ Веселин Марешки и върна делото на апелативния съд във Варна. От решението на ВКС (виж тук) е видно, че съдиите във Варна не са отстранили предишни констатирани пропуски и нарушения, а са допуснали и нови, пише Lex.bg.

Бившият депутат беше признат за виновен за това, че през 2014 г. заедно с Красимира Колева са изнудвали бизнесмена Асен Миланов да плаща наем от 10 000 лева за пицария „Ред Хот“ във Варна.

Първоначално окръжният съд във Варна оправда Марешки и Колева, но през 2020 г. апелативните съдии ги признаха за виновни, като лидерът на „Воля“ беше осъден на 4 години затвор. Според мотивите на съда тогава, ефективната присъда за бившия зам.-председател на парламента се налага заради противоречиви характеристични данни за него, тъй като според част от хората бил известен като човек, от когото може да се очаква всичко, с връзки в криминалните среди и с чувството, че всичко може да му се размине.

Преди две години ВКС за пръв път отмени присъдата заради няколко съществени процесуални нарушения (решението виж тук). Върховните съдии отбелязаха тогава, че според обвинението Марешки и Колева са изнудвали Миланов, като лично са го заплашвали и са искали за себе си да им дава по 10 000 лева. Апелативният съд обаче ги признал за виновни в съизвършителство, като общата им цел била бизнесменът да плаща на Марешки.

Миналата година апелативният съд отново осъди Марешки на 4 години затвор, а Колева получи наказание от три години и половина. На особено мнение беше председателят на състава Вилиян Петров, който не споделяше извода, че изнудването е било придружено с причинени телесни повреди и увреждане на имущество и искаше условни присъди за подсъдимите. В отговор на предишните указания на ВКС апелативните съдии заявиха, че няма значение на кого е трябвало да плаща Миланов.

„Марешки е използвал думата наем, която в действителност е евфемизъм на рекет. За да е осъществен съставът на престъплението, е без значение за какво се иска сумата, на кого трябва да се даде и какъв е нейният размер. Наказателната противоправност на подобно деяние не се определя от това дали исканата сума е пет или 5000 лв. В конкретния случай е без значение дали сумата се иска за заведението, или за терасата, дали трябва да се плати на Марешки, или на Колева и какъв е размерът на исканата сума. Важното в случая е, че исканата от свидетеля Миланов парична сума е лишена от всякакво правно основание“, се казваше в мотивите на съда.

Според данните по делото изнудваният бизнесмен Миланов плащал наем на Тони Димитров, който е бивш съпруг на Колева, а тя искала с помощта на Марешки да получава парите, тъй като след раздялата им не успяла да си върне собствеността на обекта по съдебен път. Освен това Колева дължала 65 000 лева на фирма, в която дялове имал и партийният лидер и той имал мотив тя да получава наем. Миланов обаче отказал и се стигнало до конфликт, като били подадени няколко жалби срещу наемателя, била съборена терасата и бил спрян токът на заведението.

Така делото отново стигна до ВКС, който за втори път отменя присъдата, без да коментира изобщо дали наказанията са справедливи.

Сега върховните съдии Антоанета Данова (председател и докладчик), Даниела Атанасова и Красимира Медарова пишат, че съдът във Варна не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, не е анализирал всички доказателства, а извършеният от него анализ е фрагментарен и частично неточен. ВКС обръща внимание на показания на свидетели, които не са били обсъдени от апелативния съд и така той не е констатирал противоречието с показанията на пострадалия Миланов относно това за кой обект му е искан наем, както и в какъв размер. По този въпрос съдиите във Варна са обяснили, че показанията на Миланов са достоверни, защото са идентични със споделеното от него в жалба до полицията. Според апелативния съд жалбата е писмен частен документ, който е доказателствено средство, „поради което има съществено значение в сравнение с обикновените частни документи“ .

В тази връзка върховните съдии подчертават, че нито в доктрината, нито в съдебната практика, жалбата до полицейските органи, в която се съобщава за извършено престъпление не се приема за писмено доказателствено средство, най-малкото за това, че не е изготвена по предвидения в НПК ред и форма.

„Ако жалбата се приеме за доказателствено средство, то тя би изключила необходимостта от разпит на подателя ѝ в качеството на свидетел в рамките на досъдебното производство, тъй като би била достатъчна за приемане на достоверност на съдържащите се в нея фактически твърдения, нещо което е абсолютно недопустимо. Освен това напълно неясна остава тезата на апелативния съд за „необикновения“ характер на жалбата, доколкото съдът е счел, че тя е различна в сравнение с т.н. от него „обикновени“ частни документи. Подобна квалификация на частните документи не съществува“, пише ВКС.

Върховните съдии не са съгласни и с напълно отхвърлените обяснения на Марешки, които апелативният съд е приел само за защитна теза, защото били опровергани от показанията на други свидетели, без да се посочва кои са те.

ВКС подчертава, че въззивният съд отново се е отклонил от предявеното обвинение на Колева, че е принудила Миланов да плаща 10 000 лева наем на нея, след като я признал за виновна, че е искала парите да бъдат плащани на Марешки. Върховните съдии посочват, че по повдигнатото от прокуратурата обвинение Колева така и не е оправдана, защото съдът не се е произнесъл.

ВКС обръща внимание и на довода на апелативния съд, че за съставомерността на изнудването е от значение това, че от Миланов е искана сума, за което няма никакво правно основание.

„Съдебната практика категорично приема, че претенцията на дееца може да бъде и основателна, но това не прави поведението му несъставомерно, защото той не е претендирал уреждане на имуществените отношения по правомерен начин“, обяснява ВКС. В заключение върховните съдии отхвърлят тезата на въззивния съд, че няма значение за какво е искан наем, на кого е трябвало да се даде и в какъв размер.

„В хипотезата, възприета от въззивния съд за разпределение на ролите между съизвършителите е необходимо да бъде установено, че те имат умисъл за едно и също престъпление и цялостна представа за всички признаци от състава му. Ето защо, в конкретния случай не без значение е обекта, за който се иска заплащане на наем, на кого следва той да се заплаща и какъв е размера на поисканата сума. Този недостатък е бил констатиран още в отменителното решение на ВКС, но въззивната инстанция не го е отстранила“, пишат върховните съдии и връщат делото на друг състав на апелативния съд във Варна, който да отстрани всички недостатъци. В решението на ВКС се казва, че при третото разглеждане на делото, апелативният съд трябва да обсъди и анализира всички доказателства, да се съобрази с рамката на повдигнатите обвинения и да изложи ясни мотиви дали „деянието е извършено от две лица, като се занимае с общността на умисъла между подсъдимите“.