Вече чуваме гласове от Кремъл за връщане на прибалтийските държави и аз съм сигурен, че в един прекрасен момент ще има такива гласове и по отношение на България

Това заяви кметът на Киев Виталий Кличко в интервю пред Euronews Bulgaria.

Благодаря Ви, че приехте поканата ни за интервю. Къде Ви намираме в този момент?

Намирам се на работното си място. 

Каква е обстановката в момента в Киев? Връща ли се украинската столица към нормалния живот?

Да, постепенно се връщаме към нормалния живот, ако това може да се нарече нормален живот. Все повече хора се връщат вкъщи. На гости е приятно, но вкъщи е по-хубаво. Въпреки ракетните обстрели, които продължават, се увеличава броят на хората, които се връщат. Като кмет на Киев, в моите задължения влиза опазването на спокойствието, живота и здравето на хората. Затова ги призовавам все още да не бързат да се връщат в града. Тук през нощта все още е в сила полицейският час. Има огромно количество блок-постове в столицата и в зоната около нея. Все още има и голямо количество взривоопасни предмети и мини. За голямо съжаление почти всеки ден ставаме свидетели на трагични случаи, при които хора се взривяват заради взривоопасни предмети, мини и снаряди, които останаха след обстрелите. 

Вие се срещате с обикновени хора всеки ден. Какво ви питат те? От какво се интересуват?

Всеки украинец се интересува само от един въпрос – 

Кога ще свърши войната, кога ще можем да се върнем към нормалния живот.

Това е единственото желание на всеки украинец, на всеки един от 40-милионното население на страната. Всички те имат само едно желание – да се върнат отново към нормалния живот и военните действия да бъдат прекратени. Това обаче не зависи от нас. На първо място това решение може да бъде взето само от един човек и той се намира в Кремъл. Ние все пак се надяваме на урегулиране на войната по пътя на дипломацията. Но ако трябва да бъда откровен, аз не виждам изход от тази ситуация и заявки от страна на руснаците за намиране на какъвто и да било компромис. А какъв може да бъде този компромис? Можем да говорим за отстъпки само след като и последният руски войник напусне територията на Украйна. Вие знаете, че голяма част от Украйна е окупирана, водят се изключително тежки боеве в източната и южната част на страната. 

Бихте ли се съгласили да участвате в мирните преговори?

Аз не участвам в групата, която води тези преговори. Това е привилегия на първо място на президента на Украйна като главнокомандващ. Аз от своя страна правя всичко възможно, за да хвърлям светлина върху събитията, които се случват в столицата, а и в цяла Украйна. Опитвам се да търся подкрепа и от нашите партньори, защото от нея зависи много. 

Натискът от страна на Международната общност е един от важните инструменти за прекратяване на военните действия.

Казвате, че компромис е възможен само след като и последният руски войник напусне територията на Украйна. Но какъв може да бъде този компромис, какво сте готови да отстъпите?

За какво можем да говорим, когато убиват мирни жители, украинци, когато войските на агресора са окупирали голяма част от Украйна? За какви компромиси можем да говорим? 

Не можем да направим компромис с отстъпване на част от териториите ни.

Аз оценявам това като шантаж от страна на Русия. Това е много сложен процес, който лежи върху плещите на президента и правителството – търсенето на някакъв път за слагане на край на войната срещу Украйна. Това е сложен въпрос, но още веднъж искам да подчертая, че ние не сме нападали никого. Никого не сме заплашвали. Всички заявки на Русия, че е в ход война само срещу военни цели, че е в ход денацификация, че страната се управлява от радикали, екстремисти и фашисти не са нищо друго, освен пропаганда и лъжа. 

Ако мирните преговори продължат да не се увенчават с успех, колко време ще можете да продължите да воювате и да се защитавате?

Ние ще защитаваме своята страна, своите семейства и деца до последна възможност. Не искаме да живеем в тоталитарна държава. Не искаме да живеем в диктатура. Не искаме да живеем в държава, в която правата на човека са потъпквани, където няма свобода на словото, свобода на медиите.

Не искаме да се връщаме в Съветския съюз.

Очаквахте ли, че Русия ще нападне Украйна?

Разузнавателните служби ни предупреждаваха, но до последния момент не вярвахме, че в съвременния свят са възможни подобни средновековни методи и действия – убийства, нападения на чужди държави, унищожаване на мирно население. Още веднъж искам да подчертая – 
 

Tова не е война, това е геноцид на украинския народ.

Това са убийства на гражданското население. Кадрите, които всички международни журналисти показаха от предградията на Киев – Буча, Ирпин, Гостомел, Бородянка са показателни за това колко ужасно е това изтребление. За голямо съжаление няма международни журналисти в Мариупол, който е напълно разрушен, а мирните жители там все още са хиляди, може би дори десетки хиляди. Нямаме международни журналисти и в Източна Украйна – в Харков например, където биха могли да покажат колко чудовищна и страшна е тази война. Нямаме друг изход, освен да защитаваме своите семейства, своите деца и тяхното бъдеще. Затова все пак се надяваме на преговорите за мир. Но ако те не се увенчаят с успех, имаме само един път – с оръжие в ръце да отстояваме своето право да живеем в свободна страна, правото на нашите деца да живеят в свободна страна.\

Украинската армия разруши мита за непобедимата руска армия.

Това са убийства на гражданското население. Кадрите, които всички международни журналисти показаха от предградията на Киев – Буча, Ирпин, Гостомел, Бородянка са показателни за това колко ужасно е това изтребление. За голямо съжаление няма международни журналисти в Мариупол, който е напълно разрушен, а мирните жители там все още са хиляди, може би дори десетки хиляди. Нямаме международни журналисти и в Източна Украйна – в Харков например, където биха могли да покажат колко чудовищна и страшна е тази война. Нямаме друг изход, освен да защитаваме своите семейства, своите деца и тяхното бъдеще. Затова все пак се надяваме на преговорите за мир. Но ако те не се увенчаят с успех, имаме само един път – с оръжие в ръце да отстояваме своето право да живеем в свободна страна, правото на нашите деца да живеят в свободна страна.

Украинската армия разруши мита за непобедимата руска армия.

Ние успяваме да се противопоставим на една от най-силните армии в света, която има много повече самолети, танкове и войници. Бих искал обаче всеки от вас да разбере защо украинските войници показват такава воля за победа и такива резултати. Руските войници воюват за пари. Ние воюваме за своите деца и за своето бъдеще. Виждате ли каква е разликата – в това да загинеш за пари или да загинеш за своите деца? Затова ако е необходимо с оръжие в ръце да защитаваме правото на своите деца да живеят в свободна страна, ние сме готови да го направим.

Целият свят се ужаси от събитията в Буча. Какво почувствахте в първите минути след пристигането си там?

Нормални хора с нормална психика не могат да разстрелват мирни хора.

Спомням си бабата, която лежеше застреляна.

Тази жена беше на повече от 70 години и беше убита. Видях разстреляни коли с надпис „деца“ – хората са се опитали да избягат и са мислели, че няма да ги убият. Всичко беше залято с кръв. Аз не видях телата, които са премахнали, изгорили, закопали, не знам какво са направили с тях. Видях човек на колело, който само преди минути си е купил картофи, но е бил застрелян и оставен на пътя. Лъжа са твърденията, че това е война срещу военните. Това е унищожение на украинците. Това е геноцид. Тази война няма правила, дори и най-елементарните, които са признати в такова време. 

А какво можете да кажете на хората, загубили своите близки Буча, Ирпин и всички останали градове на Украйна. Можете ли да им обещаете справедливост?

Важно е да кажа, че е тежко да се говори с близките на загиналите. Спомням си, когато с хуманиратен коридор изпращахме хора в западните части на страната, където е по-безопасно. 
 

Приближих се до момченце, което плачеше. То викаше мама и татко. Казах му да не се тревожи, да не плаче. Тогава до мен се приближи жената, която го придружаваше и тихо прошепна в ухото ми, че това дете не знае, че вече е сираче.

Майка му и баща му са били разстреляни. Не знам с какви думи могат да бъдат утешени хората, които загубиха близките си. Такива думи не могат да се намерят. Мога да им обещая само, че ще направим всичко, за да се завърне мирът в Украйна. Пътят, по който можем да стигнем до там, е сложен, но нямаме друг избор, освен с оръжие в ръце да защитаваме правото си да бъдем свободна страна. Да живеем в своята държава, в която човешкият живот е най-висшата ценност. Сега, във време на война, виждаме, че човешкият живот на практика не струва нищо.

Няколко пъти нарекохте това, което се случва в Украйна, геноцид. Но някои световни лидери отказват да изрекат тази дума. Как ще коментирате това?

Мога да кажа, че много политици се опитват да бъдат „малко бременни“. От една страна осъждат военните действия в Украйна, а от друга – продължават да сътрудничат на Русия, продължават да заобикалят санкциите, продължават търговските си отношения с Русия. Точно на тях искам да кажа:

Днес светът е черно-бял. Или подкрепяте правата, принципите и ценностите, които Русия наруши и я осъждате и подкрепят Украйна, или подкрепяте Москва.

Всички търговски отношения с Русия, всеки цент или евро, които изпращате, не отиват в икономиката на страната, не се харчат за хората. Те се харчат за финансирането на армията, на войната с Украйна. Тук не може да бъдете „малко бременни“. Ако някой в Европа си мисли, че тази война не го засяга и се намира някъде далеч, той дълбоко греши. Тази война е най-мащабната от Втората световна война насам. Хиляди, десетки хиляди хора вече загубиха живота си. Колко още ще загинат не знаем. Нашата обща задача е да спрем кръвопролитията, да спрем тази война. Днес за голямо съжаление това зависи само от един човек – този, който започна тази война. Той се намира в Москва, в Кремъл. Всички знаем неговото име. 

Много страни в цял свят вече наложиха тежки санкции срещу Русия. Много държави помагат да Украйна с хуманиратна и военна помощ. Но достатъчно ли е това?

Това ще е достатъчно само когато войната приключи. Изключително съм благодарен на всички, които помагат на украинците, които ни изпращат хуманитарна помощ, които дават на бежанците временно убежище. Благодаря на тези държави, които помагат политически, икономически и с оръжия за нашата отбрана. Още веднъж искам да подчертая, че ние никого не сме нападали. Ние се защитаваме. 

И ние помним и знаем кой е истински приятел на Украйна, приятел на мира в тези тежки времена.

Наистина оценяваме това отношение към нас, украинците. Защото ние всъщност не защитаваме само своите семейства и своите деца. Ние защитаваме всеки, който ни гледа сега. Ние защитаваме Европа. Ако международното право просто така се нарушава, никой не може да гарантира, че в един прекрасен момент няма да се реализира идеята за възстановяване на Съветската империя, в която някога беше и България. 

Защо обаче според вас светът отказва да предприеме по-тежки мерки срещу Русия?

Ние сме благодарни на тези страни, които вече наложиха тежки санкции и изпращат оръжия в Украйна. Обръщам се към онези, които дълго обмислят подобни стъпки. 

Вашето колебание струва хиляди животи.

Вие все пак ще стигнете до това решение, но до тогава ще загинат още много хора. А най-важното е човешкият живот. Можем да възстановим домовете, пътищата, напълно разрушената инфраструктура. Невъзможно е обаче да върнем хората, които загинаха. Нашата обща задача е максимално бързо да сложим край на тази война. Има няколко метода за това. Първият са икономическите санкции срещу Русия, която в никакъв случай не трябва повече да инвестира във войната и да поддържа своята армия. Друг метод е подкрепата за Украйна с оръжия. Политическата подкрепа за Украйна също е изключително важна, защото тази война е най-мащабната от Втората световна насам. Тя може да достигне всеки жител на Европа. Икономическата и политическата дестабилизация на най-голямата държава в Европа – Украйна – може да донесе дестабилизация в икономиката и политиката на целия регион. В това число и в България. 

Някои български политици се опасяват именно от това, че ако страната ни изпрати военна помощ на Украйна, Русия ще нападне нас.

Заедно сме по-силни. Това е страхлива позиция. Всички европейски страни се обединяват, всички демократични държави се обединяват в защита на мира. Неутралният статут на Украйна беше най-голямата грешка, която допуснахме. През 1994 година бяхме третата в света ядрена сила. 

На добра воля предадохме ядрените си оръжия и Русия беше една от държавите, които гарантираха териториалната цялост и независимост на Украйна.

Станахме свидетели на анексията на Крим, а руснаците твърдяха, че нямат нищо общо с това. Това беше лъжа. Лъжа бяха и твърденията, че в Донецк и Луганск няма руски военни. Но всички знаехме, че Донецк и Луганск се финансират с пари от разполагането на оръжия и пропагандата, която се разпространяваше. До последния момент не вярвахме, че Русия ще нападне Украйна. Но тя ни нападна. Днес чуваме и лъжите за специална военна операция за денацификация на Украйна. Ако някой вярва на обещанията на Русия, че няма да напада никого, трябва да знае, че това също е лъжа. 

Вече чуваме гласове от Кремъл за връщане на прибалтийските държави и аз съм сигурен, че в един прекрасен момент ще има такива гласове и по отношение на България.

Затова задачата да спрем войната е обща. Трябват съвместни усилия, икономически санкции и военна помощ, а ние сме готови да воюваме и да се защитаваме. Още веднъж – ние не защитаваме само своите деца и своето бъдеще. Ние защитаваме цяла Европа от тази агресивна политика, от политиката на агресора. 

Вие много пъти призовавахте да бъде наложено ембарго върху вноса на руски газ и петрол в Европа. Но след 2014 г., след анексията на Крим, когато цяла Европа беше наясно, че Русия е способна на военна агресия срещу Украйна, много държави увеличиха още повече своята енергийна зависимост от Русия. Как си обяснявате това поведение на европейските страни?

- Виждаме, че Русия използва енергийните си запаси като инструмент за шантаж и икономически натиск. Още веднъж искам да подчертая, че всяко евро, всеки цент, които изпращате в Русия, отиват не в икономиката и в хората. Тези пари отиват за подсилване на руската армия. За агресивната политика на Русия се ширят много легенди. Има хубава пословица за това – вълкът козината си мени, но нрава – не. В продължение на много години виждаме агресивната политика на Русия. Затова съм сигурен, че санкциите и подкрепата за Украйна са тази защита, от която се нуждаем. В конкретния случай бих искал българските политици да преразгледат своята тактика. Защото на практика вашата страна също е заплашена от анексия. Ние не вярвахме, че Русия ще нападне Украйна. Вие не вярвате, че Русия може да нападне България, но това е напълно възможно. Виждаме последователността на действия от страна на Москва. И затова и украинците, и българите трябва да са наясно, че това всъщност е заплаха за всички демократични държави.