Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД – Русе са осигурили 2000 лева основна заплата за лекар

Лекарите в София са получили стартово 2000 лв., но колегите им в страната и сестрите остават на ниски основни заплати.

Столичните болници масово са повишили заплатите на лекарите, така че основните им възнаграждения да достигнат 2000 лева, какъвто е прагът в Колективния трудов договор за сектора. Не такава обаче е картината в страната, където лечебните заведения продължават да залагат на ниски основни заплати от около 1000 лева и допълнително материално стимулиране, което може да надхвърли неколкократно основната заплата. При медицинските сестри дори в още по-голяма степен е видно, че болниците масово предпочитат да ги държат на ниски основни заплати и да им дават добавки към тях. Едва 16 лечебни заведения в страната са осигурили основна заплата от 1500 лева за медицинските сестри, макар че в почти всички болници брутните възнаграждения на сестрите надхвърлят или са много близки до тази сума. Това показват данни за възнагражденията в държавните и общинските болници към 30 септември, предоставени на Mediapool.bg от Министерството на здравеопазването по Закона за достъп до обществена информация.

Такава е равносметката от опита на редовното правителство на Кирил Петков да започне курс към повишение на възнагражденията на медицинските специалисти и намаляване ножицата в заплащането на медицинския персонал. През годината болниците бяха задължени с текстове от Националния рамков договор до 1 август да достигнат основни заплати от 2000 лв. за лекар, 1500 лв. за медицинска сестра и 910 лв. за санитар съгласно Колективния трудов договор. В противен случай, щяха да получават по-малко пари от НЗОК. Действието на този текст беше спряно от съда, но все пак някои лечебни заведения се съобразиха със зададената посока. Други обявиха изискванията за непосилни на фона на нарастващите цени на ток, газ и консумативи, а трети яростно се противопоставиха на административно спуснатите заплати, въпреки че видимо могат да си позволят да ги плащат. Данни за достигнатите заплати от частните болници няма в МЗ, а НЗОК представи през октомври само обобщена статистика за всички видове лечебни заведения.

Предоставените данни показват, че от 182 държавни и общински болници, 55 са достигнали основната заплата от 2000 лева за лекар, но само 16 са осигурили основна заплата от 1500 лв. за сестрите. От МЗ уточниха, че това са болниците, в които всички категории персонал са достигнали заложените в КТД минимални възнаграждения. Иначе, извън тях, има и други болници които са достигнали средни основни заплати от 1500 лева за сестра, но не всички сестри получават този гарантиран минимум, т.е. едни взимат повече, а други по-малко.

Средните основни заплати на лекарите в страната варират от малко под 1000 лева до към 2500 лева. Средните брутни заплати на лекарите, които включват и допълнителното материално стимулиране, са доста по-високи: от малко над 1000 до близо 7000 лева. Това означава, че ако в една болница 50 лекари взимат брутни заплати от по 2000 лева, а 10 лекари взимат заплати от по 30 000 лева на месец, то средната брутна заплата на лекар в болницата ще бъде 6666 лева. Брутните заплати включват различни добавки, които лекарите получават в зависимост от приходите по клинични пътеки, такси за избор на екип и др.

Повечето големи болници в София, където е концентриран основният пациентопоток, са успели да достигнат средни основни заплати от 2000 лева за лекар към септември тази година. Сред тях са "Пирогов", "Александровска", болница "Чирков", "Царица Йоанна - ИСУЛ", "Майчин дом", "Света Анна", "Свети Иван Рилски", Специализираната болница по детски болести "Иван Митев, Националната кардиологична болница, СБАЛ по онкология, болница "Лозенец" и др.

Могат, но не искат

В страната, обаче, прави впечатление, че много от големите болници са предпочели да запазят политиката за ниски основни заплати и високи добавки към тях под формата на допълнително материално стимулиране. Показателни в това отношение са университетските болници в Пловдив, Плевен и Варна. В пловдивската болница "Свети Георги" средната основна заплата на лекар към септември е 921 лева, но брутната заедно с добавките достига 3684 лева. В плевенската "Георги Странски" основната лекарска заплата е 1076, а брутната – 2858 лева. Във варненската "Света Марина" основната лекарска заплата е 1309 лева, а брутната с добавките достига до 4170 лева. От по-големите провинциални болници само университетската болница в Стара Загора "Д-р Стоян Киркович" и "Канев" в Русе са осигурили 2000 основна заплата за лекар. Прагът от 2000 лв. е минат и в някои по-малки специализирани болници в страната, като например комплексните онкологични центрове (КОЦ).

Зад отказите на болничните мениджъри да повишат основните заплати стоят различни мотиви. Повечето от тях са склонни да дават допълнителни пари само на хората, които реално участват в работния график през месеца, а не са в отпуск или болничен, да мотивират финансово лекарите, които "изкарват" на болницата по-големи приходи през клинични пътеки и "избор на екип".

При заплатите на медицинските сестри тази тенденция е още по-видима: повечето болници твърдо за запазили политиката за ниски основни възнаграждения и допълнително стимулиране чрез бонуси. Въпреки, че в страната почти няма болница, където средното брутно възнаграждение на сестрите да е под 1500 лева, само 16 болници са решили да заложат такива основни заплати.

Директорските заплати от 4000 до 50 000 лева

Заплатите на директорите на болниците също варират в широки граници, като данните на МЗ не дават пълната картина за доходите на болничните мениджъри. Съгласно договорите им за управление, директорите на болниците получават заплати между 4000 и 15 000 лева на месец. А членовете на съветите на директорите, които обикновено са по двама души - между 2 000 и 3000 лв. Много от болничните директори, обаче, освен управители на лечебните заведения са и действащи лекари, които получават пари за работа по клинични пътеки, отчисления от таксите за избор на екип, пари за участие в клинични изпитвания и др. или пък развиват паралелно практика в частен кабинет. Така доходите им могат да достигнат и до 50 000 лева на месец. Информация за съвкупния им месечен доход получаваме от данъчните им декларации в регистъра на КПКОНПИ.

Основните заплати на директорите на столичните болници масово са по 7000 - 8000 лева. От софийските болници най-висока по договор е заплатата на директора на УМБАЛ "Свети Иван Рилски" Дечо Дечев – 10 463 лв., но там и заплатите на лекарите и сестрите са по-високи: средните брутни възнаграждения достигат 5000-6000 лева за лекар и до 4000 лева за сестра. Сред големите болници най-висока заплата по договор взима шефката на варненската болница "Света Марина" Силва Андонова – 12 780 лева. Тя е един от примерите за това, че възнагражденията на директорите не се изчерпват с основната им директорска заплата. Видно от данъчната ѝ декларация за 2021 г. месечният ѝ трудов доход достига до 23 447 лева.

Бившият директор на "Света Екатерина" Генчо Начев, станал известен като един от най-състоятелните лекари в държавата, си е докарвал по над 35 000 лв. месечно според данъчната му декларация за миналата година. Директорът на пловдивската "Свети Георги" се подписва под основна директорска заплата от 8100 лева, но от декларацията му за миналата година е видно, че си докарва месечен доход от 19 234 лева.

Директорът на "Майчин дом" в София Иван Костов взима 7088 лв. месечно по договор за управление, но по данъчна декларация трудовите му доходи достигат 54 000 лв. месечно.

Директорът на Многопрофилната болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Свети Наум" проф. Иван Миланов е с основна директорска заплата от 7109 лева, но от данъчната му декларация става ясно, че месечният му трудов доход за миналата година е достигал 34 500 лева.

Високи основни възнаграждения взимат и управителите на някои по-малки болници в страната като тази в Мадан, белодробната болница в Благоевград, болниците в Горна Оряховица и Провадия.

В някои частни лечебни заведения, финансирани от НЗОК, директорските заплати са дори още по-високи.

Видно от данните, ножицата във възнагражденията в държавните и общинските лечебни заведения остава проблем. Макар да беше направена стъпка към гарантирането на по-достойни стартови заплати за лекарите, то за сестрите, които са най-дефицитните кадри в системата, такова усилие не беше направено.