Обявен за невъзвращенец у нас, Васко Абаджиев отказва да приеме чуждо гражданство.

Феноменалният български цигулар Васко Абаджиев има интересна, но много трагична съдба. Обявен за невъзвращенец в родината си, но отказал да приеме чуждо гражданство, великият музикант умира от глад в изгнание, разказва 168 часа.

Абаджиев рано си спечелва световна слава. Изгрял на музикалния небосклон като дете-чудо, в наши дни неговото име не е много познато.
Роден е в София на 14 януари 1926 г. в семейството на професора от Софийската консерватория Никола Абаджиев и на Лала Пиперова- пианистка. Освен че е професор по цигулка, баща му е и ректор на Консерваторията.

Кариерата му наистина е изумителна
Казват, че още докато бил бебе, на 2-годишна възраст констатират, е притежавал съвършен музикален слух - изпитва физическа болка от фалшиви тонове.
На шестия си рожден ден Васко осъществява своя пръв концерт пред подбрана публика у дома. А на 3 май 1932 г. прави първото си публично изпълнение в салона на италианския културен институт „Про Ориенте” на ул. „Оборище” № 5. Сред отбраната публика са италианският, германският и френският посланик.

“Залата буквално ахна още при първите звуци – споделя писателят Драган Тенев - Момчето, държащо в ръката си четвъртинка цигулка, едва стигаше до клавиатурата на пианото, но свиреше по някакъв невероятен начин – без напрежение, вглъбено в себе си. Тогава за пръв път чух за жив човек – при това дете , да се казва, че е гений.”

На 6-годишна възраст смазващо се налага на Първия международен конкурс за цигулка във Виена над двадесетина световни виртуози. Не му дават наградата само защото като малолетен не може да участва в официалната част на конкурса, но изуменото жури му дава повече точки от победителя - 29-годишния Давид Ойстрах.
Завършва Консерваторията, когато е само на 9 и става най-младият дипломант в историята на българското висше образование. На единадесетгодишна възраст започва да следва в Музикалната академия в Брюксел, Белгия. През следващите няколко години. Васко Абаджиев печели няколко престижни конкурса.
Отличен е с първа награда на международния конкурс "Йожен Изаи" в Брюксел.

За музикалното състезание в белгийската столица, когато Васко е на 10 г. той все още няма нужната възраст, за да участва пълноправно, но отговаря на всички други изисквания, включително притежава диплома за завършено музикално образование и доказателства за минали изяви, които му дават статут на музикален виртуоз. С тези качества и със специалното писмено разрешение на провеждащите мероприятието Васко започва да се готви като неофициален участник. Заради формалното си участие момчето не може реално да спечели, но в крайна сметка завършва състезанието с най-висок брой точки от всички участници, а това го прави непризнат, но неоспорим победител. Като абсолвент в Академията, на 12-годишна възраст е удостоен с първа награда и на международния конкурс в Лиеж.

На 13 години завършва с отличие Брюкселската консерватория
Макар да е един от най-добрите цигулари за изминалия век, Васко остава верен на родината си. В белгийската столица той отново спечелва вниманието на медиите и е поканен на лична аудиенция с белгийския крал Леополд III, който му предлага да стане белгийски поданик.

Тогава Васко Абаджиев отговаря простичко и без особен патос, но искрено и скромно:
“Няма начин, Ваше величество, ние сме българи.”
"Детето-чудо", "Моцарт на ХХ-ти век" - пишат тогава европейските вестници за българския цигулар.

Преди края на войната свири с най-големите оркестри в Европа под диригентството на най-великите диригенти.

Свири без партитура, достатъчно му е да е видял нотния запис веднъж, за да го запомни завинаги.
Без някога да се е занимавал целенасочено, само по слух проговаря немски, френски, нидерландски и унгарски.
Следват поредица от концерти c най-известните филхармонии и симфонични оркестри в Европа под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и др.

В разгара на Втората световна война Васко Абаджиев заминава със семейството си в Германия и започва да следва във Висшето училище по музика в Берлин - специалност композиция и контрапункт. Когато известен американски диригент, чува за българския виртуоз Васко Абаджиев от Йехуди Менухин, го намира в окупирана Германия.

Предлагат му бляскаво бъдеще за цялото семейство в САЩ, пред алтернативата да го заварят съветските войски и в най-добрия случай да го върнат в комунистическа България…. той скромно отказва.