Писателката посочи още, че трябва да търсим Бог не само, когато сме в беда, но и когато сме в радост

"Най-ярките ми спомени като дете са от празнуването на Великденските празници, както и Лазарицата от предната седмица", сподели в ефира на БНР писателката Виктория Бешлийска.

"По нашия плевенски край този празник е много тачен и обичан. Момичетата се обличат в носии, окичват се с цветя и лазаруват, което ще рече, че обикалят съседните къщи, пеейки за бладенствие и здраве на стопаните, за което получават яйчица и малки подаръчета, в това се състоеше лазаруването от моето детство в село Гиген и това все още се пази.

На Велика събота баба месеше козунаци, а ние ѝ помагахме. Ние много обичахме аромата на ванилия, на лимонови кори, на захар, на масло...След това отивахме на другия ден на черква, ако тя беше отворена. Това са изключителни съкровени за мен спомени, които показват една много дълго пазена и предавана традиция", сподели още Бешлийска.

"В онези времена семействата бяха много по-свързани, не бяха така разпръснати като днес. Много по-често децата се гледаха от бабите и дядовците на село...Родителите по-често живееха с възрастното поколение и това даваше възможност всички заедно да минават през всички трудности и през всички радости...

В днешно време всички ние, много повече номадстваме, пътуваме и сме много по-пръснати. Възрастта за пенсиониране е по-висока и хората са принудени да работят...

Тази загуба на връзка между поколенията, води и до загубата на духовност. Защото ние знаем, че възрастните хора държат един духовен и сърдечен център, който е необходим на всички онези, които обикалят около тяхната орбита. Те по един или друг начин пазят родовия и семейния закон, те придават друг тип послание", сподели още писателката.

По думите ѝ, има много вярващи хора, но те не говорят за вярата си. Не говорят за връзката си Бога, за това си има и историческо обяснение, каза тя.

"Проблемът за мен е как ние общуваме с Бога, как се молим. Ние много по-често се молим, отколкото да благодарим! Да благодарим на Бога, че сме тук, сме живи и здрави, че са добре близките ни, че имаме това, което имаме...

Когато се молим, ние дори не се молим, а предимно искаме! Според мен трябва да обърнем повече внимание на това как общуваме с Бога, какво е съдържанието на молитвата и как става това", каза още Бешлийска.

Писателката посочи още, че трябва да търсим Бог не само, когато сме в беда, но и когато сме в радост, че не трябва да залитаме толкова често по чужди религии или учения, защото за всеки от нас е по-ценно да покорим върховете в собствената си страна, отколкото да търсим чужди върхове...