Публикуваме интервю с изпълнителния директор на Свинекомплекс Голямо Враново, дадено пред Жанета Йорданова от "Монитор":

Г-н Димитров, и свинекомплексът в Голямо Враново бе поразен от африканската чума, но рeшихте да се борите да не се унищожават всички животни, а само тези с положителни проби и контактните с тях. Какви действия предприемате?

-          В европейската директива 2020/60/ЕО от 27 юни 2002 г. за определяне на специфични разпоредби за борба с африканската чума по свинете има един член 6, който се отнася за големи свиневъдни обекти с отделни самостоятелни производствени единици, какъвто е този в Голямо Враново. В член 5 наистина пише, че всички прасета във ферма с потвърдено наличие на африканска чума трябва да бъдат незабавно умъртвени, но следващият член казва, че при преценка може да се направи дерогация и да не се избиват всички прасета. Условието е официално назначен ветеринар да потвърди, че вирусът няма да се разпространи и че се гарантира безопасността на останалите сектори. Така че съществува вратичка и ние сме длъжни да опитаме всички възможни средства да запазим здравите животни.

Затова пускаме искане до Българската агенция по безопасност на храните, а след това и до Европейската ветеринарна служба, като се позовем на този член 6 от директивата, който позволява проблемът да се реши по-елегантно.

За мен е малко безотговорно автоматично да се прилага по-лесният път. Както е казал Сталин: „Няма човек – няма проблем“, и сега горе-долу е така: „Има прасета – има проблем, няма прасета – няма проблем“. Най-лесно е да се каже, че при две положителни проби за 40 000 прасета трябва да се убият всичките. Дали ще успеем или не в това, което предприемаме, не знам, но ще опитаме. Иначе не отказваме да се евтаназират контактните животни и вече сме подготвили 3000 прасета за това.

-          Според ветеринарните власти производствените единици в свинекомплекса в Голямо Враново не са самостоятелни.

-          Това е въпрос на тълкуване.

-          Има ли страни с африканска чума, в които не са унищожавани всички прасета в големите обекти с отделни производствени единици?

-          Да, вече се е ставало в Испания и там всеки случай е бил решаван конкретно. Вирусът влиза в страната от Африка през 50-те години на миналия век. Отнело им е 10 години да се справят – възстановяват прасетата, после пак се появява зараза, това се случва два-три пъти, тъй като вирусът не е изчистен в околната среда с диви прасета и домашна популация. Такъв проблем не се решава от днес за утре, а е процес, който е дълъг и в Испания са се справили. От 1995 г. в страната няма регистриран случай на африканска чума.

Аз съм говорил с шефове от датската ветеринарна служба, които казват, че ако вирусът стигне до големите свинекомплекси в Дания, ще решават на място.

Испания може да послужи за пример като страна, която се е справила с африканската чума. Въпреки че няма регистриран случай от над две десетилетия, испанците имат една актуална програма от 120 страници, в която се казва къде какво да се прави.

Всяка страна си има своя национална лаборатория за изследване на проби за африканска чума. У нас тя е в София, а за Европейския съюз е в Мадрид. Това означава, че опитът на Испания се цени и тази дерогация почива на техните добри практики. Мисля, че това, което ние трябва да направим като бранш, а и държавата, е да се поканят експерти от Испания, които да ни покажат как да поставим нещата на правилна основа. Защото големият проблем е, че след като унищожим всички прасета, вирусът си съществува в околната среда и при едно ново зареждате, той пак ще се появи.

-          Не се ли притеснявате, че ако тези дни не допуснете ветеринарните власти да умъртвяват в секторите със здрави животни, ще ви обвинят, че не изпълнявате мерките за борба срещу чумата?

-          Кое точно ще застрашим по този начин при положение че има възможност за план Б в европейската директива? Най-страшното е, че се унищожава браншът. Пускаме официално своето искане, а каквото решат властите. Животните са здрави и могат да се спасят, не виждам някакъв проблем.

-          Имате ли болни от африканска чума свине?

-          Нямаме болни прасета, нито такива, които са показали признаци на заболяването. Има положителни проби в сектора за угояване, но във всички останали производствени единици пробите са отрицателни. Когато в петък се потвърдиха първите положителни резултати във фермата, за наша сметка изпратихме още същия и на следващия ден много проби от другите производствени отделения, за да сме наясно с картината.

-          Колко животни се отглеждат в сектора за угояване?

-          Към 7000-8000 са прасета с тегло от 30 до 100 килограма, а общо животните в свинекомплекса в Голямо Враново са 30 000.

-          Според вас какво не направи държавата в превантивната дейност?

-          Ако беше направила необходимото, нямаше да я има тази ситуация, нямаше с вас сега да водим този разговор. Първо, трябваше да се знае като статистика колко са нерегистрираните прасета у нас. Второ, безотговорно е да се обезщетяват само стопаните с регистрирани свине. Това успя да скара хората и да ги уплаши, а трябваше да стане под контрола на държавата, както е било в Чехия, където са ликвидирани всички домашни прасета – законни и незаконни. Пропуск е на държавата, не е на хората, които са използвали вратичката. То е като в казармата – наказват те, като те хванат, ако не те хванат, не те наказват.

Направиха се проформа някакви щабове, но проблемите с прасетата от задния двор и дивите свине си останаха и от всичко това сега ние сме потърпевшите. Като виждам колко бързо се случват нещата – само за една седмица се откриха положителни проби в три големи свинекомплекса в Русенско, значи няма грам контрол.

-          Смятате ли, че сте направили някаква грешка в мерките за биосигурността?

-          Нямаше какво повече да се направи. Комплексът е със затворен цикъл, ние си произвеждаме фуража, имаме и кланица, филтърът за работниците и автомобилите е на ниво. Единственото, което не направихме, е, че не покрихме цялата свинеферма с някаква мрежа, за да няма мухи и насекоми. Сега се говори, че чумата се пренася също с комари и с мухи. Не знам, учените ще кажат това.

-          Община Сливо поле, в която се намира свинекомплексът, ликвидира всички домашни прасета още миналата година. Въпреки това чумата ви порази.

-          Не е достатъчно само в община Сливо поле да няма домашни прасета, една община не решава проблема. Вирусът идва от другите. А дивите прасета са навсякъде, да не говорим, че Румъния, където чумата е в стихията си, е на един Дунав разстояние.

-          Какви ще са загубите за вас, ако ветеринарните власти не се съобразят с искането ви и се умъртвят всички 30 000 прасета?

-          Само от загубата на унищоженото поголовие 3-4 милиона лева. Непреките не смятам – загуба на пазари, на доверие. Хората ще са уплашени и няма да искат да работят при нас. Също, ще ни платят пазарната цена на унищожените животни. Ако заредим с нови прасета и всичко пак се повтори, трябва да търсим друго място за комплекса. Това ще са големи инвестиции, които никой няма да ни покрие.

-          Има ли оптимизъм във вас при сегашната ситуацията?

-          Ножът е наточен и по-лошо от това не може да стане. Въпросът сега е да намерим вариант за запазването на здравите животни.

Кой е Вихрен Димитров?

Роден е през 1968 г. в Русе. Възпитаник е на Английската гимназия „Гео Милев“ в града. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Израснал е в семейство на двама ветеринарни лекари. Майка му д-р Миленка Димитрова е главен изпълнителен директор на свинекомплекса в Голямо Враново, който е приватизиран през 1998 г., а началото му е поставено през 1971 г.