За първи път от началото на пандемията у нас журналист прекара три дни като доброволец в „Пирогов” и то в отделението, където беше регистриран първият случай на коронавирус в страната

В момента Благой Цицелков се намира в апартамент, изолиран от семейството и близките му. Така ще е поне в следващите 7 дни, след което репортерът на NOVA трябва да се тества.

„Видях умората в очите на лекарите, надеждата и страха на пациентите и борбата за въздух”, сподели той.

В първия ден по време на посещението му малко след 08:00 часа лекарите обсъждат новите случаи.

 „Този пациент има двустранно изменение. Ако не го приемем сега, ще стане зле. Да, но къде да го настаним?”, пита се д-р Асенов. Това е най-честия въпрос в „Пирогов” - къде да бъдат настанени болните.

След като прекарва 6 часа в отделението, Благой за първи път сваля за малко предпазното облекло в специална стая.

Репортерът ни се включи и в раздаването на храна на болните. Албен е сред пациентите, имали шанса да получат лечение и в последствие да излязат от ада на тежките случаи, за да стигнат до втория етаж на COVID отделението, където е вече 12 дни.

„Късметлия съм, че съм тук. Вкъщи знаеш, че няма кой да ти помогне”, сподели мъжът.

Помощта понякога идва изненадващо, дори от съседното легло. Пациентката Илиана Монева споделя, че няма спомен от първите ѝ 4 дни в болницата. Точно в тези най-тежки моменти до нея се оказва София Стаменова - медицинска сестра от „Пирогов”, заразила се коронавирус. Срещат се като пациент с пациент.

„Това момиче не беше на работа, тя беше пациент. Споделяхме една съдба, помагаше на всички”, разказа Илиана.

София успява да пребори вируса, желанието ѝ да помага обаче остава без промяна. И днес е неотлъчно до болните в отделението, неотлъчно е и до колегите си, които са на ръба на силите си.

„Това е моето призвание, чувствам се удовлетворена от работата и от това, че помагам на всички останали”, сподели сестрата.

„Всеки ден прекарваме по 20 часа на работа. Още чувам хора да твърдят, че не вярват в коронавируса, че са го измислили медицинските работници с цел пари и всякакви други неща, от които честно казано боли”, сподели д-р Мария Монева – Сакелариева.

Още повече боли, когато разбираш, че битката ти е обречена. „Тежко ми е за всеки пациент, за всяка изгубена битка. Даваме всичко от себе си и когато загубим човек, наистина боли”, сподели лекарката.