Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа, известна като Венецианската комисия, е поканила министъра на правосъдието Данаил Кирилов да защити предложенията си за промени в Закона за съдебната власт.

По време на изслушването ще му бъдат задавани въпроси, информира Дневник. От Министерството на правосъдието не потвърдиха дали Кирилов ще присъства на заседанието, но изслушването е обявено на страницата на Венецианската комисия. Очаква се след обсъждане комисията да обяви становището си за законодателните промени.

Кирилов упорства главният прокурор и председателите на върховните съдилища да бъдат обект на обща процедура при евентуално извършване на престъпление. Парадоксът е, че в становище през 2017 г. комисията заяви на управляващите, че това не е редно, и им разясни защо – председателите на съда не могат да влияят на разследване, докато главният прокурор може дори да прекрати наказателно производство срещу себе си.

Така министърът ще бъде в ситуация да се обяснява защо предлага процедура, която предварително е отречена от комисията. Той предлага разследването за умишлено престъпление от общ характер срещу "тримата големи" в съдебната власт да започва по предложение на поне трима членове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) или на министъра на правосъдието, а пленумът му да дава разрешение с поне 17 гласа "за".

Готовност за промяна на закона "на коляно"

Съвсем друг вариант обяви премиерът Бойко Борисов в интервюто си по Би Ти Ви в сряда. Той съобщи, че вече имал препоръки от черновата на Венецианската комисия. "За подсъдността на главния прокурор те казват, че трябва да има абсолютно независимо прокурорско звено, с две трети да се избере от прокурорската колегия и ако има извършено престъпление, този прокурор да може да го проведе това разследване, без да се отчита на никого", обясни премиерът.

Посоченото от него също противоречи на становището на Венецианската комисия през 2017 г. Тогава тя посочи, че главният прокурор държи в подчинение прокурорската колегия на ВСС, затова от нея не могат да се очакват независими действия. Аргументите й гласяха, че става дума за бивши или бъдещи подчинени на главния прокурор и няма гаранция за вътрешната им независимост, защото той може да реши да ги преследва наказателно.

В началото на ноември експерти от Венецианската комисия се срещнаха в България с министър Данаил Кирилов, с премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев и неправителствени организации.

Борисов се възползва от факта, че никой още не е виждал черновата на доклада, и изрази готовност промените да се приемат набързо – "още в събота", от Министерския съвет. Готовността му е странна, тъй като е известно, че досега не е обръщал никакво внимание на препоръките на органа на Съвета на Европа, а парламентът бламира реформа на правосъдния министър Христо Иванов, основана именно върху становищата на въпросната комисия.

Решението на Венецианската комисия е важно, особено в светлината на последните признания на главния прокурор Сотир Цацаров и премиера Бойко Борисов, че изборът на съдебните ръководители се случва извън съдебния съвет. Заради изявленията им председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов призова да бъдат разследвани за търговия с влияние.

Експертите на Венецианската комисия бяха поканени да дадат оценка на поредните опити на българското правителство да промени недосегаемостта на главния прокурор. В началото на ноември те бяха на двудневно посещение в България и се срещнаха с премиера, президента Румен Радев, главния прокурор и заместника му Иван Гешев, както и с министър Кирилов. Имали са среща и с няколко неправителствени организации.

Кирилов пратил на комисията няколко варианта – да си изберат

На докладчика на Венецианската комисия не е бил изпратен само официалният вариант за промени, които бяха обявени за съгласуване, а още няколко. На практика се очаквало експерти от комисията да преценят кой от тях е най-приемлив, разказаха неофициално от ГЕРБ. Сред тези допълнителни варианти имало и такъв, за който говори Борисов.

От ГЕРБ смятат, че изменението лесно може да мине със законови изменения. Тъй като управляващите са пратили множество варианти и текстове, смятат, че веднага след като Венецианската комисия излезе с официалните си препоръки, правителството ще има готовност, дори в почивните дни, да приеме законови промени. Нямало пречка за такова бързо събиране на министрите, тъй като имало доста подготвени текстове в зависимост от това какви ще са препоръките.

Прогнозата за промените – ще имат смразяващ ефект

Идеите на Кирилов бяха посрещнати с остри възражения както от членове на ВСС, така и от 10 правозащитни неправителствени организации и авторитетни юристи, които видяха смразяващ ефект за намеса в съдебната власт и в същото време – неефективен контрол над главния прокурор.

Проблемът с практическата безконтролност и всевластие на българския главен прокурор е посочен от европейските институции през 2009 г., когато излезе решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото "Колеви срещу България". И съдът установи, че главният прокурор има монопол върху разследването, власт върху всеки прокурор, както и силно влияние във ВСС и практически е ненаказуем и несменяем.

Днес се очаква да излезе и становището на Комитета на министрите към Съвета на Европа по изпълнението на решението "Колеви срещу България". Той постави ултиматум на българското правителство да представи планираните мерки до 1 октомври 2019 г. Вече беше публикувано предварително становище на отдела по изпълнение на решенията на съда, че предлаганият законопроект на Кирилов не само няма да реши проблема, а ще го задълбочи. За изпълнението на въпросното решение се настоява отново и в последния доклад на мониторинга на Европейската комисия, който засега не е отпаднал.

Остава неясно какво ще направят управляващите, ако Венецианската комисия отхвърли варианта, обявен от Борисов, както и този, предложен официално от Кирилов.