Фармацевти срещу пациенти: Битката за достъп до медикаменти

Въпросът за достъпа до лекарства чрез вендинг машини предизвиква разгорещени дебати между представители на фармацевтичния бранш и пациентските организации. Докато едните виждат в това удобство за пациентите, особено в малките населени места, другите настояват, че човешкото право е не просто достъп до медикаменти, а до цялостна фармацевтична грижа.

Антон Вълев, председател на Управителния съвет на Националната аптечна камара, изрази категорична позиция срещу въвеждането на вендинг машини за лекарства. В интервю за предаването "Денят започва" той заяви: "Човешко право не е достъпът до лекарства, а достъпът до фармацевтична грижа". Според него лекарството е само средство, а истинската нужда на хората е от професионално обгрижване.

Вълев подчерта, че пациентите не могат да получат необходимата консултация от машина, особено когато става въпрос за употреба на медикаменти. Той демонстрира листовки на лекарства, в които изрично е посочено, че преди употреба трябва да се проведе разговор с лекар или фармацевт.

Председателят на Националната аптечна камара предлага цялостно преосмисляне на законодателството в сферата на лекарствоснабдяването: "Преди да се тръгне да се прави каквото и да било законодателство в сферата, който има идея нека да дойде да говори с бранша. Нашите предложения от години са много прости - тотално нов закон за лекарствоснабдяването, който премахва концепцията, че лекарствата са стока, която се продава. Фармацевтът всъщност предоставя фармацевтична грижа и на базата на тази концепция се прави райониране".

От друга страна, Пенка Георгиева, председател на пациентските организации "Заедно с теб", изразява противоположно мнение. Тя акцентира върху реалните проблеми, с които се сблъскват хората в малките населени места, където често няма аптеки: "България не е София. Какво правят възрастните хора? Защо фармацевтите извиват ръцете на пациентите и злоупотребяват с морала за сметка на търговските интереси".

Иван Димитров, председател на Български пациентски форум, предлага балансиран подход, базиран на международния опит. Той посочва примера с Италия, където вендинг машините за лекарства функционират успешно: "Вендинг машините в Италия стоят до аптеките. Те не работят през деня, работят вечерта, когато аптеката е затворена. В тях има лекарства, които са без рецепта. Т.е. отговорността за съдържанието на вендинг машините е на аптеката - каквото се сложи - това се ползва".

Димитров подчертава необходимостта от строг контрол върху съдържанието на вендинг машините, за да се гарантира, че в тях няма да попаднат лекарства, изискващи рецепта. Той призовава за ясни правила и разбиране от страна на обществото и политиците относно възможностите и ограниченията на тази система.

Дебатът около въвеждането на вендинг машини за лекарства в България повдига важни въпроси за баланса между достъпността на медикаментите и необходимостта от професионална фармацевтична грижа. Решението на този проблем ще изисква внимателно обмисляне и диалог между всички заинтересовани страни, за да се гарантира най-доброто за здравето и благосъстоянието на българските граждани.