Приказката за лъжливото овчарче приключва. Изказванията на еврокомисаря по правосъдието Дидие Рендерс показват това

„Класната“ в Брюксел вече не вярва на сгрешените домашни. И пита: защо не допускате публична отчетност на главния прокурор, защо няма прозрачност в работата на прокуратурата, защо няма възможност за независимо разследване на главния прокурор от независими съдии, защо няма нормална процедура по избора на главния прокурор.

Да не говорим за новата фигура на „независимия“ прокурор, разследващ главния. Това заяви във видео интервю за „Студио Банкеръ“ адв. Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“.

В интервюто адв. Величков каза още:

Управляващите играят една и съща игра: взимат документите на Венецианската комисия, ЕК и или резолюция на ЕП по върховенството на закона в България, четат ги избирателно и заявяват, че са напреднали. След това пишат законопроекти, противоположни на препоръките, които отиват на мониторинг във Венецианската комисия и се връщат обратно с нови препоръки, че домашното не е написано правилно. И така отначало. Времето си тече, а властта си остава на мястото.

От Освобождението насам не е имало парламент с такъв остър дефицит на правна мисъл. От 240 депутати само 17 са юристи, някои от тях с вечерно обучение и с подарени дипломи, не се намират 22-ма, които да попълнят състава на правната комисия.

Фигурата на „независимия“ прокурор ще се избира с просто мнозинство – 6 от 11 гласа от прокурорската колегия. После по същия начин от ВСС – 13 от 25 гласа. Аритметиката е такава: 11 плюс Боян Магдалинчев прави 12. Веднага казвам кой е 13-ият – адвокат Боян Новански от съдийската колегия. След това не се изисква указ на президента.

Прокурорите от ВСС ще изберат този, който трябва да разследва техния началник. Това е абсурд, по-голям от избора на главния прокурор. Това е все едно учениците да изберат учителя по физическо да им пише оценките по математика.

Отново се осигурява единствен кандидат, който, макар и не формално, ще бъде предложен от главния прокурор.

Подобна ще е схемата по назначаването на българските европрокурори – ще се избират от прокурорската колегия. И отново ще бъдат посочени от главния прокурор. Но кaндидатурите най-вероятно ще бъдат върнати от европейския главен прокурор. А европейският регламент допуска те да са различен вид магистрати с добро име и почтена практика, включително съдии.

Българските народни представители страхливо и раболепно обслужват интересите на главния прокурор. Дори предложиха прокуратурата сама да си пише законите.

Ако преди задкулисието крадеше 70% от държавния бюджет и 30% от европейските фондове, то сега съотношението е обратното – 75% от фондовете и 25% от бюджета. Спрат ли европейските пари, спира и влиянието на задкулисието – купуване на медии, подкупване на депутати и министри, избиране на главни прокурори, въздействия върху съда. Всичко това струва скъпо.

Когато прокуратурата играе за задкулисието, тя не образува дела в негов ущърб или пък събира негодни доказателства, бави обвиненията и в крайна сметка губи делата. Пример е шумно рекламираното дело „Христо Бисеров“, по което сега държавата ще плати 360 хил. лв. на Бисеров и родственика му, защото обвиненията не се доказаха. Това е отказ от правосъдие.

Ако сменим Гешев с Пешев, Дешев, Франтишек или Сарафов, без да премахнем модела, това няма да доведе до нищо съществено. Дори да дойде компетентен юрист, системата ще го затвори.

Предложението на „Правосъдие за всеки“ е да се премахне длъжността главен прокурор. От Освобождението до 1947 г. такава длъжност не е имало.

Нито един главен прокурор след Татарчев не е внесъл обвинителен акт и не се е явил по дело в съда. Но може да контролира всички прокурори – да ги повишава и понижава, да ги размества и наказва. Главният прокурор е политически играч на съдебния терен. Гешев прави политически изказвания.