Председателят на Общинския съвет Иво Пазарджиев и млади преподаватели обсъдиха разликите в учителската професия във времето, в което живеем.

В чест на празничния 1 ноември и почитта, която се отдава на Народните будители на този ден, на разговор при Пазарджиев бяха учителите Искра Дулянова от ОУ „Братя Миладинови“, Екатерина Пронина от СУПНЕ „Фридрих Шилер“, Пресиян Костадинов от СУ „Христо Ботев“ и Георги (Гоце) Великов от НУИ „Проф. Веселин Стоянов“. Всеки от тях сподели своите преживявания по професионалния си път до този момент и как се чувства облечен в отговорността да бъде будител в XXI век.

Г-жа Пронина преподава на първокласници за втора поредна година и разказа за предизвикателствата на онлайн обучението, които се оказват доста сериозни за най-малките, а и за техните родители също. За нея началният учител не просто преподава и учи децата да пишат и смятат, но и възпитава и обгрижва по майчински своите ученици. С нея бяха и двете й дъщери, които поздравиха присъстващите със стихотворение, посветено на народните будители, пишат от пресцентъра на Областната администрация.

Г-жа Дулянова направи интересно сравнение за ежедневните битки, които се водят в класната стая – както Иво Пазарджиев се бори в съда за справедливост предвид неговата адвокатска професия, така и учителите защитават правата на децата, но в рамките на институцията „училище“.

Г-н Великов е обмислял сериозно решението си да се върне от В. Търново отново в Русе, а единствената причина все пак да продължи с преподавателската дейност в Музикалното училище, са прекрасните и талантливи деца. Именно те са го убедили, че неговото призвание е да бъде учител.

Г-н Костадинов напомни колко неизвестна величина за всички нас е бъдещето и как до голяма степен реалният живот е лишен смисъл от технологиите. Това понякога се оказва по-трудно за децата, отколкото можем да си представим. Младият учител от СУ „Христо Ботев“ има и няколко предложения към местната власт, които отнесе към председателя на Общинския съвет. Един от проблемите, според него, остава двусменното обучение и късното приключване на учебните часове, което, от своя страна, налага отсъствието на някои деца от определени часове. Това се отнася за децата, които не са от Русе и пътуват всеки ден с градски транспорт. Графикът на автобусите не съответства на учебното разписание и по този начин пътуващите ученици пропускат всяка седмица последните часове, което Костадинов смята за абсолютно неприемливо. 

Друга негова препоръка е да се помисли за охраняването на училищните дворове, в които влизат външни лица и използват пространството като площадка или като място за разходка на домашни любимци.

Иво Пазарджиев изрази своето уважение към непримиримия дух на младите преподаватели и ги увери, че техният глас е важен и че могат да разчитат на подкрепа от местната власт във всяко отношение. „Не сте сами! В днешните времена на бездуховност Вие сте хората, които заплават искрата на знанието в нашите деца и сте изключително борбени!“, като добави, че е сигурен, че за всеки от тях е учител, защото иска, а не защото трябва. 

Извън рамката на политиката, религията или социалния статут, всички се обединиха около мисията, завещана от великите имена в българската история, че будителите трябва да бъдат независими и свободни, за да възпитават поколенията българи – с дума и жест, с честност и отношение, със знания и опит и най-вече с примера, който дават на останалите.