Тези дни държавата се тресе заради рекордния джакпот от 10 млн. лева, който дава Националната лотария.

Хората задръстиха пунктовете, увлечени от идеята да забогатеят с помощта на Фортуна, пише 168 часа.

Дали обаче лесните пари не се и харчат много лесно? Ако питате Гошо Милионера от Трън, ще ви каже, че бързо дошлите пачки също толкова бързо си отиват от живота на щастливеца. Припомняме трагикомичната история на късметлията, спечелил 1 млн. лева през далечната 1993 г. 

"Баджанак, богати сме! Милионът е наш! Имаме шестица от тотото!", възбудено крещи Георги Илиев от Трън и прегръща ортака си. Двамата късметлии заедно са пуснали печелившия фиш и така стават първите законни милионери в Трън.

Току що е приключило тегленето на един от първите тиражи през новата 1993 година. Двамата мъже не могат да повярват на съдбата си. Целият им живот дотогава е минал в бедност.

"Печалбата ни беше точно милион и тридесет и две хиляди лева. Никога не съм вярвал, че някога ще разполагам с такава сума. Това бяха едни от първите милиони, които даваше тотото. Преди това сумите бяха по-малки", спомня си Георги, който по това време е общ работник в местния завод "Ерма".

По комунистическо време максималната печалба е закована на 20 000 лева. В първите години на демокрацията нещата се променят. Тотализаторът въвежда системата джакпот, която дава възможност на играчите да мечтаят за нечувани дотогава суми. Това е същият период, в който много хора губят работата си, фалират предприятия.

Икономиката е на ръба на колапса, процъфтяват мутренските групировки. Заплатите са мизерни, а в градове като Трън безработните са повече от тези, които получават заплата. Днес милионните джакпотове, макар и по-чести, са все още обект на истерия. В момента наградата гони 5 милиона, а подадените фишове нарастват лавинообразно.

"Печалбата дойде през зимата. Предишния ден се чудех как да намеря пари да си платя сметките за ток. Как да си стопля къщата... На следващия вече бях милионер", спомня си Георги Илиев.

По ирония на съдбата той се оказва пълен адаш на един от шефовете на силовата групировка ВИС2, която коли и беси по това време.

След печалбата от тотото нещата се развиват почти като в класическия български филм "Господин за един ден". "Отидохме с баджанака в София да си вземем печалбата. Обясниха ни, че според правилника на тотализатора в брой могат да ни изплатят 32 000 лева. Останалите пари щяха да ни бъдат преведени по банков път. Отидохме до банката със служител от тотото. Там оформихме документите. Прибрахме и цялата сума от 32 000 лева, която се полагаше в кеш.

И потеглихме към вкъщи. Започнахме да се черпим още по пътя. Където и да влезехме, пръскахме пари и поръчвахме само от най-скъпите напитки и мезета. Някак си се добрахме до Брезник и там пак заседнахме в ресторанта. Идва сервитьорката и ме пита: "Какво желаете?" Замислих се и реших: "Давай по едно от всички неща, дето имате в менюто!" Ама как така по едно от всички неща", чуди се тя.

"Ами така!" - обяснявам й аз. - "Първо носиш по една от всички видове супи. После по една от всички видове салати. След това минаваме на мезетата, даваш и от тях по едно от всички видове. Както си е редно, идва ред на основните ястия и накрая на десертите. Карай в тази последователност. И да не пропуснем, че искам и по една от всички видове ракии, уискита и така нататък", връща се назад към най-големия си милионерски купон Георги.

Двамата тотомилионери ядат, пият и се веселят цяла нощ. Продължават в същото темпо през целия следващ ден. "Прибрахме се вкъщи без пукната стотинка. Всички налични 32 000 лева бяха похарчени. Легнах си да спя и да си почина от веселбите. Жената една дума не е ми е казала. Тя си ме познава", разкрива тотомилионерът.

После започва една непрекъсната фиеста. Двамата мъже не могат да свикнат, че имат много пари. Гошо продължава да ходи на работа в завод "Ерма", където дотогава се е препитавал с нискоквалифициран труд. Целият Трън се чуди как така милионер продължава да върти метлата и да мете халетата. Тогава се ражда и прякорът му Гошо Милионера. Илиев си носи прозвището и до днес, години след като и последната стотинка от печалбата е похарчена.

"Изведнъж се сдобих с много приятели, след като взех парите. Всички ме тупаха по рамото и ми се пишеха близки. Хиляди левове раздадох назаем. И до днес не са ми ги върнали. Знам, че няма и да ги видя, но не съжалявам. Бяха само купони, купони, купони. И всичко плащахме аз и баджанакът. Втурнахме се да си купуваме телевизори. Тогава техниката беше много по-скъпа от сега. На мен телевизорът ми струваше 8000 лева. Видеото, и то още няколко хилядарки. От много неща имахме нужда вкъщи, защото винаги сме били сиромаси. Ами ние преди това даже ютия нямахме да се изгладим", обяснява Георги.

Все пак решава да купи и един апартамент, за да не отидат всички мангизи на вятъра. Инвестицията му оцелява само няколко месеца. Сухата пара се изпарява и се налага Гошо Милионера да продаде имота. Разделя се с него за същата сума, за която го е купил. Животът продължава с познатия весел ритъм. Къщата на Гошо, която плаче за ремонт, се клати от мощните децибели и виковете на веселяците. Месеци наред познати, непознати и приятели не спират да празнуват голямата печалба. Дори парите от продадения апартамент започват да се топят.

"Октомври месец вече бях нула на нула. Всичко беше похарчено. Живях като баровец осем месеца, през които изпихме и изядохме с баджанака над милион. Огромна сума. А идваше нова зима. Пак студ, пак мизерия. Хвана ме яд, че поне не ремонтирах покрива на къщата. После намерих начин да се утеша. Сетих се, че на цялата рода бях купил кожени палта. На жената, на децата, на всички. Като мечки ги бях направил, целите в кожи. Значи няма да им е студено, казах си. Все някаква полза от парите е имало", със смях разказва Гошо Милионера.

Сега той върти малко кафене в махалата, но заради кризата оборотът съвсем е изтънял. Не съжалява за нищо и винаги е усмихнат. Наскоро пак е имал печалба от тотото. Ударил четворка от 12 лева. Вярва, че късметът не го е напуснал. Защото има голяма рода, на която да се радва. Гошо Милионера има три деца, куп внуци, готви се да става и прадядо. За него това е най-важното.

"Големите пари правят живота гнил. Най-добре е да имаш с какво да си плащаш сметките, да си облечен и нахранен, другото не е толкова важно. И сега пускам тото, но честно ти казвам, шестицата и милионите, дето сега са натрупани в джакпот, не си ги пожелавам. Видях, животът на богаташ не е за мен", казва Гошо, първият милионер в Трън.