Момчето, което бе изоставено от свои съученици да ходи с метрото на бала си, стана главен герой на стихотворение.

Възмутен мъж написа няколко реда за неволите на дванадесетокласника, разтърсили цяла България. „Поетът” Валентин Йорданов взриви социалната мрежа Фейсбук с редовете си, сподели БЛИЦ.

Веднага след като публикува творбата си, отдолу заваляха редица коментари: „Току що прочетох този пост и си поплаках..най-вече за момчето със сивия костюм, но и за другите вече изгубени млади души. Какво става с тези деца...? А ти, Вальо, винаги си коректив на това, което се случва около нас, не мога да не споделя стихотворението ти”, „Ти успя да направиш от трагедията - поезия. Бедни сме, голи и боси, но носим сърца и имаме чест!”.

Вижте какво написа мъжът за абитуриента: 

Абитурентска случка

(по прочетена действителна случка)

Момчето също имаше мечти,
ала за бала, нямаше кола.
Усмихваше сълзливите очи,
защото беше учено така.

Момчето не приличаше на тях,
макар да бе в приличен, сив костюм.
Една икона в него разпознах.
Икона със сърце, а не с парфюм.

То също преживяваше деня,
но плитки бяха джобовете, празни.
Небето се разплака. Заваля.
За бедния, усмивката е празник.

След маркови, наети лимузини,
момчето тръгна. Сякаш полетя.
Към балът на живота си замина
с достойнство и със вдигната глава.

По нищо по-различен визуално,
но много по-различен по душа.
Момчето няма да пропусне бала,
защото здраво стъпва на крака.

Родителите бършат си сълзите,
че смисълът е в кривите неща.
Щом вярата е само във парите,
проклятие ли, днес е бедността?

Валентин Йорданов