Дори и с пълни усилия за ваксинация, теоретичният праг за побеждаване на COVID-19 изглежда е недостижим

Това пише журналистката Кристи Ашванден в материал, публикуван в списание „Нейчър“, посочва dnews.bg

Все повече учени смятат, че единствата възможност за връщане към нормалността е стадният имунитет, който може да бъде постигнат с масова ваксинация и голям процент хора, прекарали заболяването.

Ашванден обаче извежда пет аргумента, позовавайки се на мнения на специалисти, в доказателсво на тезата си, че дори с масова ваксинация, постигането на стаден имунитет е имагинерно понятие.

Не е ясно дали ваксините предотвратяват предаването на вируса

Ключът към стадния имунитет е, че дори човек да се зарази, има твърде малко податливи гостоприемници, за да се поддържа предаването - тези, които са били ваксинирани или вече са имали инфекцията, не могат разпространят вируса. Ваксините срещу COVID-19, разработени от Moderna и Pfizer – BioNTech, например, са изключително ефективни за предотвратяване на симптоматично заболяване, но все още не е ясно дали те предпазват хората от заразяване или от разпространение на вируса на други. Това е един от първите проблем пред стадния имунитет.

„Стадният имунитет е от значение само ако имаме блокираща трансмисията ваксина. Ако не се създаде, тогава единственият начин да получим стаден имунитет сред населението е да дадем на всички ваксина“, казва Швета Бансал, математически биолог от университета Джорджтаун във Вашингтон. Ефективността на ваксината за спиране на предаването трябва да бъде „доста висока“, за да може да се създаде стаден имунитет, казва тя.

Разпространението на ваксината е неравномерно

Скоростта и разпространението на ваксините са важни по различни причини, казва Мат Ферари, епидемиолог от Центъра за динамика на инфекциозните болести в Масачузетския университет в Пенсилвания. Перфектно координирана глобална кампания би могла да унищожи COVID-19, казва той, поне теоретично. „Това е технически осъществимо нещо, но в действителност е много малко вероятно да постигнем това в глобален мащаб“, според учения.

Само в Съединените щати достъпът до ваксини е изключително неравномерен. Някои щати, като Джорджия и Юта, са ваксинирали напълно по-малко от 10% от населението, докато Аляска и Ню Мексико са имунизирали напълно над 16%.

В повечето страни разпространението на ваксини е стратифицирано по възраст, като с приоритет се имунизират възрастните хора, които са изложени на най-голям риск от смърт при заразяване с COVID-19. Кога и дали ще има ваксина, одобрена за деца обаче, предстои да разберем.

Новите варианти променят уравнението на стадния имунитет

Плановете за масова ваксинация са изправени пред пречки заради разпределението и разпространението на ваксините, а междувременно изникват нови варианти на SARS-CoV-2, които могат да бъдат по- устойчиви на ваксини. „Ние сме в надпревара с новите варианти“, казва Сара Дел Вале, математически и изчислителен епидемиолог от Националната лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико.

Има още един проблем, с който да се борим, докато имунитетът нараства сред населението, казва Мат Ферари. По-високите нива на имунитет могат да създадат селективен натиск, което би благоприятствало варианти, които са в състояние да заразят хората, които са били имунизирани.

Имунитетът може да не продължи вечно

Изчисленията за стадния имунитет вземат предвид два източника на индивидуален имунитет - ваксини и естествена инфекция. Хората, които са били заразени с SARS-CoV-2, изглежда развиват известен имунитет срещу вируса, но колко дълго това продължава, остава въпрос, казва Бансал. Като се има предвид това, което се знае за други коронавируси и предварителните доказателства за SARS-CoV-2, изглежда, че имунитетът, свързан с инфекцията, отслабва с времето, така че това трябва да се вземе предвид при изчисленията. „Все още ни липсват убедителни данни за намаляващия имунитет, но знаем, че не е нула и не е 100“, казва Бансал.

Ваксините могат да променят човешкото поведение

При сегашните нива на ваксинация Израел се доближава до теоретичния праг на стадния имунитет, казва Двир Аран, учен по биомедицински данни от Технион - Израелския технологичен институт в Хайфа. Проблемът е, че тъй като повече хора са ваксинирани, те ще увеличат своите взаимодействия и това променя уравнението на стадния имунитет, в което влиза броят хора, изложени на вируса. „Ваксината не е устойчива на куршуми“, казва Аран. Представете си, че ваксината предлага 90% защита: „Ако преди ваксината сте срещали най-много един човек, а сега ваксиниран срещнете десет души, вие сте отново във висок риск.“