Ние сме единствената страна в ЕС без авиационна бърза помощ

Началото на 2021 година бе белязано от сериозни инциденти в планината. Турист загина, след като се подхлъзна и пропадна по склон при преход недалеч от връх Ботев. В района станаха общо пет подобни случки, при които пострадаха четирима. Трима от тях - тежко.

И след като бедата стана факт, за пореден път се сетихме, че в България няма нито един медицински хеликоптер. Докато Румъния разполага с 22 такива, а дори Република Северна Македония, която е над четири пъти по-малка по територия, има две въздушни линейки. Ние сме единствената страна в ЕС без авиационна бърза помощ.

"Ако имахме хеликоптер, спасителните операции в Стара планина щяха да завършат за час и половина, а те продължиха 11 часа", заяви онзи ден директорът на Планинската спасителна служба към Българския червен кръст Емил Нешев.

И обърна внимание на факта, че липсата на такова оборудване рискува живота и здравето, не само на пострадалите, но и на техните спасители.

"Изключително болезнена е темата за липсата на хеликоптер за ПСС. Не знам как са се чувствали пострадалите през това време, докато ги обработим, докато ги свалим долу до линейките. Да не говорим за рисковете, в които поставяме спасителите. Смятам, че отговорните лица и институции трябва да вземат мерки в крайна сметка", каза Нешев.

Най-смелите надежди у нас да бъде доставен медицински хеликоптер са за 2023 година.

"А дотогава? Колко души трябва умрат?“, попита директорът на Планинската спасителна служба пред бТВ.

Нещо като нищо

В края на март миналата година Министерството на регионалното развитие и благоустройството публикува процедура за купуване на два медицински хеликоптера на стойност 20 млн. лв.

Безвъзмездната финансова помощ се предоставя директно на Министерството на здравеопазването по процедурата „Регионална здравна инфраструктура - 2“ по Приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на европейската програма.

С осигуряването на въздушни линейки ще се подобри достъпът до спешна медицинска помощ в страната. Те ще се ползват за превоз на пострадали от мястото на инцидента до лечебно заведение, за транспорт между лечебни заведения, транспорт на пациенти при инциденти с масов характер и др., уточниха от ведомството.

В проекта пише още, че медицинските превозни средства за транспорт по въздух ще бъдат използвани при спешни ситуации, при трансплантационни ситуации, както и за реакции по време на бедствия и аварии. Че е предвидено е хеликоптерите да бъдат оборудвани със съвременно медицинско оборудване и да бъде осигурена необходимата инфраструктура за експлоатацията им. Плюс изграждане и ремонт, както и лицензиране на съпътстващата инфраструктура, необходима за функционирането на въздушните превозни средства и обучение за експлоатация на пилотен екипаж и медицински екипи.

Всичко това звучи добре, но...

"Не съм оптимист", казва пред OFFNews Георги Спасов, шеф на компанията "Хели Ер", която само допреди две години поддържаше две модерно оборудвани въздушни линейки в България. Въпросната частна фирма ги достави у нас още през 2013 година с надеждата с тях да се спасяват животи, но удари на камък в дебрите на родната бюрокрация.

"Правихме редица срещи и разговори с Министерството на здравеопазването, но срещнахме само незаинтересованост", обяснява Спасов.

В крайна сметка държавата отказва да поеме дори и малка част от разходите за поддръжка на хеликоптерите и екипажите им, а "Хели Ер" се виждат принудени да продадат в чужбина машините, които са спасили поне 20 души при инциденти у нас. Едната въздушна линейка заминава за Грузия през 2018 г., а другата - през 2019 г. Там те и в момента участват в планински спасителни операции.

Колкото и абсурдно да звучи, за авиокомпанията се оказва по-лесно да участва в хуманитарни мисии на ООН в държави с военни конфликти в Африка, отколкото да помогне на планинското спасяване в родината си.

Георги Спасов е категоричен, че предвиденият бюджет от 20 милиона лева би бил достатъчен само за закупуването на един специализиран хеликоптер.

"Разходите не са само за машината. Необходими са хангари, площадка, база, обучение на кадри. Пилотите на въздушните линейки трябва да имат поне 1500 часа във въздуха, а такива специалисти у нас вече почти няма. Или им остават няколко години до пенсия. Само за един хеликоптер са необходими три екипажа от по трима души - пилот, техническо лице и спасител. Няма как да стане бързо и лесно. Говорим и за годишен разход за поддръжка от около 2 милиона лева на хеликоптер", обяснява той.

Съвсем друга тема е, че един или два медицински хеликоптера няма да решат проблема. За да покрие европейските критерии за качествена въздушна помощ, страната ни трябва да разполага с 6 машини, които да бъдат разположени в различни региони на страната, за да могат да окажат своевременна реакция при бедствена ситуация. И - за съжаление, още дълги години е по-добре да не се надяваме, че някой ще ни изпрати въздушна линейка, ако пострадаме в планината.