Два месеца живеех на улицата или по къщите на приятели, разказва виртуозът

Публикуваме интервю с Васко Василев, дадено пред Телеграф:

- Васко, какво в момента репетирате с Кралския оркестър, какво правите в Лондон?

- Вчера изсвирих два пъти „Лебедово езеро“, което е от най-хубавите цигулкови сола от репертоара, също и „Мадам Бътерфлай“. След това привършвам и заминавам за други страни. Свиря в няколко продукции на Кралската опера. Имам пътуване до Италия, концерти в Полша, Испания, турне с Кралската опера в Япония през юни.

- Разкажете за Япония. Видяхме в социалните мрежи как свирите на тази уникална пешеходна пътека в Токио, хората пресичат, а вие им свирите?

- Ние приключихме снимането на един филм с Лора Крумова, оператора Добромир Иванов и Мария Йотова - Vasko & The Violin „Васко и цигулката“. Той започна от Лондон, когато дойдоха да снимат коронацията на крал Чарлз III и репетиции за церемонията. След това заминахме за Япония, аз имах концерти с Кралския балет. Тогава решихме да снимаме на Шибуя.

- Това е най-известната пешеходна зебра в света!

- Мисля, че там минават стотици хиляди на ден, около 1 млн. хора на седмица. И си казах: Защо да не си извадя цигулката и да пробвам да изсвиря нещо около този водопад от хора. Беше страхотно преживяване по средата на най-големия мравуняк от хора на света.

- А те как реагираха?

- Този светофар върви бързо, имаш по-малко от една минути да свириш. Виждах страшно удивени лица, но нямаше време за разговори. Аз им свирих един от моите хитове - Voodoo Violin, точно там, насред Шибуя. А иначе в една от най-големите зали в света на японците им свирих концерт за цигулка от Сен Санс.

- Разкажете малко повече за този филм, само свирене ли ще има в него?

- Този филм ще бъде много по-близък до моя живот, до моето ежедневие. Снимахме в Лондон по време на коронацията. Аз живея на три минути пеша от Уестминстърското абатство, където беше самата церемония. Казаха ни, че няма да има къде да ходим по нужда, защото има само една тоалетна и трябва да се съобразим с това. Трябваше да тръгна някъде в 7 сутринта и не пих кафе, вода, нищо. Но самото събитие беше доста уникално преживяване. След това заминахме за Япония. Добромир ме снима и в музикални моменти как репетирам с балерините на Кралския балет, също и с японски оркестър. Снима ме на един остров, където едно време са живели само гейши, много красив и автентичен. След това ме снима в Италия, в Милано, където имах концерт с моя приятел Ара Маликян.

- А какъв е този концерт с него, своеобразен цигулков дуел ли правите?

- Не. Първо той свири, после аз и след това имаме дует. Но когато свириш с някого в дует, може би има един вид приятелски огън. Има огън, но никого не отстрелваме. Беше много приятно. Аз бях с моя бенд, Ара - с неговия пианист, и стана страхотен концерт.

- Снимаха ли ви за филма и на друго място?

- После снимахме в Педраса, едно градче близо до Мадрид, в което къщите и постройките не са покътнати от над 400 години, сякаш са си останали във времената на средните векове. Там има прочут фестивал всяка година. Билетите са продадени години напред. Спират тока по време на фестивала и всички минават само на свещи. Идват 4-5 хиляди души на концерт, само ние имаме ток за техниката. Всички си отварят къщите и канят хората в тях. Беше много красиво!

След това екипът ме последва в моята къща във Валенсия, която е на много живописно място, защото е по средата на циганския квартал, много е фламенко! Направихме там улично парти с моя фламенко бенд. Изключително добри музиканти са и са много известни в Испания. Стана една фиеста на улицата!

- А в България снимахте ли нещо?

- Черешката на тортата, която снимахме, бе турнето ми в България през миналата година. В един момент на тяхната кола им се спука гума към Враца. И за първия ми концерт във Враца се превърнах в автомонтьор. Мисля, че имаме материал за 100 часа филм. Те намериха уникални кадри, когато съм бил малък от Асамблеята „Знаме на мира“, от откриването на НДК. Аз свирих на самото откриване на НДК. Видях, че явно съм се бил с някого, защото цялото ми око е синьо.

- А имате ли спомен с кого сте се били или за какво?

- Не, нямам, но определено нещо е станало, защото не е белег, а си е синка от бой. Имат уникални кадри от това откриване на НДК. И от един филм от Москва. И това, което искам да направя, е, когато този филм „Васко и цигулката“ тръгне на турне с мен през ноември в 18 града в България, Лора Крумова и Мария Йотова да го представят, хората първо да гледат филма, а след това аз да свиря знакови неща от моята кариера, сам.

- А можете ли да кажете някои от тези знакови произведения, които ще свирите?

- Аз съм победител от конкурса на Паганини с кампанелата, та смятам да изсвирим това парче и едно друго на Паганини.

- Какво е то?

- Завиждали му и му прерязали струните, всички се късат, но една, сол, остава и той започва да свири само на нея цялото произведение. Аз с това парче победих в конкурса.

- А във филма ще има и лични моменти? Вие всъщност какво детство имахте? Казват, че хора, които са станали виртуози, не са имали време за игри, а само за цигулката, а при вас как беше?

- При мене не е съвсем така. Когато започнах да свиря на цигулка, баща ми беше на 24 години, а аз на 5, майка е била на 23. Те и двамата са били много млади, когато съм се родил. От една страна, те ми бяха повече като приятели, като батко и кака, но от друга страна, бяха много взискателни като музиканти. От една страна, имах родители, с които обикаляхме всички върхове на България, правехме големи преходи в Родопите - един е 60 км, ама на мен ми се стори като 1000.

Но имаше и моменти, когато свирех много. Като млади двамата се прибираха много късно през нощта, а мен ме оставяха да си лягам много рано, веднага след „Лека нощ, деца“, което беше в 19:50 до 20:00 ч. Аз ставах в 5 часа сутринта и веднага - бум! Единственият начин, по който можех да ги събудя, бе да скрибуцам с цигулката. Те си мислеха, че аз много искам да свиря, но моята идея беше съвсем различна. Детството ми беше комбинация от всичко. Разбира се, че се отказвах от много неща, но имах и много приключения.

- Какви например?

- Ами бягах от вкъщи, в Русия, за два месеца. Без никаква голяма причина. Два месеца живеех на улицата или по къщите на приятели. Стигнах от Москва в Татарстан. Пратих телеграма на татко, че ще се върна на 13 август, но той реши, че е по-сигурно да дойде и ме прибере. Бях попаднал в забранен град тогава, викаха му Медвежий угол – Мечи ъгъл, правеха танкове. А аз бях там единственият, който не беше от града. Те не бяха виждали чужденци сред тях и се чувствах като истинска рок звезда.

- А как са ви пуснали да попаднете там?

- Не ме пуснаха, ние пътувахме тайничко с едно момче във влаковете. Аз бях тогава на 13 години, върхът на пубертета.

- Предполагам, че сте създали доста проблеми на вашите?

- Много! Защото бях откраднал паспорта на майка. Моята снимка тогава бе в нейния паспорт. Така беше, че децата се вписваха със снимка в международния паспорт на майката. И аз го взех, а тя не можеше да пътува без него.

- А какъв е този концерт на Айфеловата кула, който ще правите за 24 май?

- Свърза се с нас Десислава Бинева, директор на Българския културен институт в Париж, ни покани за този концерт. Той е за 24 май, но ще бъде на 26 май. За мен това е най-прекрасният празник! Слава Богу, че имах свободни един-два дена. Пътуваме в деня на концерта от Лондон. А и да свириш в Айфеловата кула си е нещо, което винаги се запомня. Там в кулата има зала, в която ще свирим със солистите на Ковънт Гардън и с тях ще направим една програма.

- А нещо българско ще има ли?

- Да, но още мисля какво точно.

- А вие самият пишете ли свои собствени произведения?

- Оригинална моя музика не пиша. Учил съм композиция, но има Моцарт, Бетовен, „Бийтълс“, Майкъл Джексън и т.н., които пишат много по-добра музика. Та реших, че това не е моето, но то ми помогна да правя много-много аранжименти. Така популяризирам музиката. Работя доста често в студио с най-различни жанрове – фламенко, танго, хип-хоп... То вече казват, че изкуственият интелект пише музика и до няколко години няма да познаем дали композитор я е правил или машина.

- Да, казват че все още обаче човек трябва да го пипне.

- Дано! Иначе оставаме без работа!

Кой е Васко Василев?

Васко Василев е роден е на 14 октомври 1970 г. в София. Когато е на 7, свири като солист на Българския камерен оркестър в Зала България под диригентството на Дина Шнайдерман.

Когато е на 9, записва със Софийската филхармония с диригент Константин Илиев първата си дългосвиреща плоча.

На 10 години получава правителствена стипендия и заминава за Москва, където е приет в Централното музикално училище за даровити деца, след което постъпва в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в град Пловдив. В този период от седем години печели международните конкурси „Жак Тибо“ в Париж, „Карл Флеш“ в Лондон и „Паганини“ в Италия и др.

През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера в– Лондон, с който редовно свири и като солист. Изпълнява класики и модерна музика. Свирил е на концерти в над 40 страни.

Преподавател е в Лондон и Валенсия.

Свирил е със световни звезди като Майкъл Джексън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго и др. и на първо място сред тях самият той поставя Лили Иванова.

Свири с уникална цигулка „Амати“, която е на възраст над 300 г.

Обикаля 18 града

Новото му БГ турне стартира от 5 ноември в зала 1 на НДК. Планирани са 18 концерта - в Плевен, Русе, Добрич, Варна, Бургас, Сливен, Димитровград, Стара Загора, Асеновград, Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Дупница, Благоевград, Сандански, Гоце Делчев, Велико Търново. Идеята е за пръв път у нас да се направи съчетание между кино и музика - първо се представя от Лора Крумова, Мария Йотова и оператора Добромир Иванов филмът, прожектират го и след това Васко свири на живо.