Сурвакари благославят за здраве в първия ден на 2025 година

В първия ден на новата 2025 година православните християни почитат паметта на Свети Василий Велики - един от най-значимите философи и писатели на раннохристиянската църква.

Празникът, познат още като Васильовден, Василовден, Василица, Сурваки или Сурва, носи богата палитра от народни традиции и обичаи, съхранени през вековете.

В навечерието на празника, домакините приготвят традиционната баница с късмети, украсена с дрянови пъпки. Етнографските проучвания сочат, че задължително в нея се поставя и пара за допълнителен късмет. Според традицията, в полунощ най-възрастният член на семейството има честта да завърти обредната баница.

Специфична особеност на празника е обичаят сурвакане. Групи от млади мъже, наричани сурвакари, камилари, бабугери, старци или джамали, обикалят домовете през нощта, за да благославят за здраве и берекет. През деня щафетата поемат децата, които също сурвакат домакините за здраве.

Сурвакарската дружина има строга йерархия - водач и човек, изпълняващ ролята на "магаре", който събира паричните и материални дарове от благодарните стопани.

Етнолозите подчертават символиката на дряновите сурвачки, които сурвакарите носят. Те са богато украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В народните вярвания дряновото дърво заема специално място като символ на здравина и дълголетие - първо се разлиства напролет, а плодовете му узряват последни наесен.

На този ден празнуват всички носещи имената: Васил, Василен, Василена, Василий, Василия, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко и Вълчо.