АИКБ: Високата минимална заплата изтласква бизнеса от България

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев изрази загриженост относно тенденцията за увеличаване на минималната работна заплата в страната. В интервю за предаването "Здравей, България" той коментира, че през 2025 година повече от половината работещи българи ще получават минимално възнаграждение.

От 2025 година минималната работна заплата в България се очаква да достигне 1077 лева, но някои работодателски организации оспорват това решение. Велев подчерта, че въпреки желанието за растеж на заплатите, трябва да се анализира внимателно на какво се дължи този ръст.

"Искаме заплатите да растат. Но вие анализирахте ли на какво се дължи този ръст? В държавното управление е 27%, а средно е 15,4%", посочи Велев. Той уточни, че най-голямо увеличение се наблюдава при заплатите на бюджетна издръжка и при административно определената минимална работна заплата.

Според председателя на АИКБ, минималната заплата трябва да се получава от не повече от 7% от работещите. "Минималната заплата трябва да се получава от 5-6-7% от хората. Тя не е цел, тя не е някаква мечта", заяви той.

Велев изрази притеснение, че в резултат на неправилно прилагано законодателство, през миналата година 45% от работещите са получавали минимална брутна работна заплата. Той прогнозира, че догодина този процент ще надхвърли 50%.

"В резултат на грешно и неправилно прилагано законодателство за миналата година 45% са получавали минимална брутна работна заплата. Догодина повече от половината българи ще получават еднаква – минимална работна заплата", подчерта Велев.

Той сравни ситуацията в България с други развити икономики, като посочи, че в Съединените американски щати минималната заплата е около 30% от средната. В България обаче се очаква минималната брутна заплата да достигне 67% от средната брутна заплата.

Велев критикува административното определяне на минималната заплата, без да се отчита производителността на труда. "Казва ти се: 'Ще го назначиш на ето такава заплата'. Няма значение, че той не може да го изработи това. А тази заплата е практически равна на средната в Смолян", коментира той.

Според председателя на АИКБ, минималното възнаграждение трябва да бъде между 670 и 800 лева, за да отговаря на реалните икономически условия в страната.

Велев предупреди, че високата минимална заплата може да доведе до негативни последици за бизнеса и икономиката. Той посочи, че вече се наблюдава тенденция за изнасяне на бизнес извън страната. "Просто медиите съобщават за големите компании. Този процес набира скорост. Има масови съкращения, големи компании се изнасят, малките и средните потъват в сивия сектор", заяви Велев.

Председателят на АИКБ подчерта, че две големи компании с над 1000 работници вече са напуснали страната, а процесът на изнасяне на бизнес се ускорява.

Изказванията на Васил Велев повдигат важни въпроси относно баланса между социалната политика и икономическата стабилност. Дебатът за минималната работна заплата продължава да бъде актуална тема, която изисква внимателен анализ и диалог между всички заинтересовани страни.