Жена се опита да оспори в съда множество текстове от тарифата

Върховният административен съд (ВАС) окончателно отказа да отмени част от тарифата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) – тази уреждаща пропорционалните такси за изпълнение на парично вземане (пълния текст на решението виж тук).

Тя беше атакувана от гражданка, която оспори в съда множество текстове от тарифата. В предмета на делото обаче остана само т. 26 от нея, тъй като останалите разпоредби вече са били обект на съдебен контрол и няма как отново да бъдат „проверявани“, пише Lex.bg.

През май 2020 г. мнозинството в тричленен състав на ВАС с председател Павлина Найденова и членове Даниела Мавродиева и Полина Богданова (докладчик, подписала решението с особено мнение) отмени т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за ЧСИ.

Тя предвижда, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва:

• до 100 лв. – 10 лв.;
• от 100 до 1000 лв. – 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.;
• от 1000 до 10 000 лв. – 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.;
• от 10 000 до 50 000 лв. – 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.;
• от 50 000 до 100 000 лв. – 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв.;
• над 100 000 лв. – 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв.

Размерът на таксите е такъв от 12 март 2013 г. Тогава те бяха намалени с 5 лв.

Именно това символично намаление стана мотив мнозинството в съдебния състав да приеме, че с изменението опреди почти 8 години не е постигната целта, която Министерският съвет си поставя тогава – да се намали икономическата тежест, което от своя страна да доведе до подобряване на бизнесклимата и намаляване на задлъжнялостта.

Той прие, че напротив – таксите остават значителни и затрудняват икономическия оборот, поради което не съответстват на чл.6 АПК и отмени т. 26 от тарифата на ЧСИ.

Недоволни от Министерския съвет и от Камарата на ЧСИ обжалваха решението и днес петчленен състав на ВАС с председател Таня Радкова и членове Здравка Шуменска, Анна Димитрова (докладчик), Тинка Косева и Диана Петкова го определи като неправилно.

Петимата върховни съдии първо припомнят, че т. 26 преди изменението ѝ, т.е. когато таксите са били с 5 лв. по-високи, вече е била обект на съдебен контрол и е обявена за законосъобразна.

След това изследват какви са мотивите за това символично намаление. И установяват, че то е направено като последица от промените в Закона за ЧСИ от 2012 г., когато (в чл. 83, ал. 2) беше предвидено специално ограничение, което не съществуваше преди това – сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство да не надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.

Тогава беше въведено и друго ключово правило, ограничило значително разноските в изпълнителния процес – пропорционална такса за опис да се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане.

ВАС установява, че именно за да се спази новият към онзи момент таван за таксите от 10% от дълга, е направено намалението от 5 лв.

И констатира в решението си: „При така намаления минимален размер на таксата, няма пропорционални такси, които да са над десет процента от цената на вземането, което е било възможно преди оспореното изменение. Следователно е постигната целта на изменението на тарифата, както и пълно съответствие с нормата на чл.83, ал.2 ЗЧСИ, изискваща сборът от всички пропорционални такси да не надвишава една десета от задължението“.

Освен това ВАС заявява: „Посредством оспореното изменение няма вече минимална такса над една десета от задължението и на практика не е възможна хипотезата на предвиденото законово изключение от това правило – а именно възможност сборът от пропорционалните такси да е по-голям от една десета от задължението, когато техният минимален размер е над една десета“.