"Горко на заловените!", биха рекли галите, ако можеха да видят орисията на кметовете в днешна България. Дойде време да се хвърлят жертви на брюкселския олтар и България измисли как да получи опрощение на греховете с неголеми усилия. Погна кметове, за да покаже, че е разбрала намеците на Еврокомисията (ЕК) за нуждата от резултати в борбата с корупцията на високо равнище и организираната престъпност. Резултатите пък биха дали основание и на българското правителство, и на ЕК да се отърват от досадния мониторинг над съдебната система, който се точи 13-а година като демонстрация на неефективен европейски контрол.

Остава една лингвистична задача - да се уеднакви на български и брюкселски език значението на думата "кмет", за да звучи в докладите на ЕК като "функционер от много високо държавно равнище". Така в края на годината председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер ще може да отчете, че България вече се е преборила с корупцията на високо равнище (организираната престъпност загуби актуалност в докладите още преди две години), и да изпълни обещанието си да спре Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), пише Светослав Терзиев във Вестник СЕГА.

Пробният балон бе пуснат миналата година със зрелищния арест на кметицата на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова. Нарочно бе предизвикан максимален шум, за да се чуе чак в Брюксел. Някои си помислиха, че спектакълът има назидателно предназначение, за да респектира  вироглавците, които си мислят, че могат да се доберат до управленски постове извън политическото статукво и особено напук на ГЕРБ. Но това е по-скоро вторичен ефект. Последвалите събития потвърдиха, че основната цел е друга.

В края на май един след друг бяха арестувани кметовете на софийското село Божурище Георги Димов и на пловдивския район "Северен" Ральо Ралев, които са избраници на ГЕРБ. Борисов не се разстрои, защото точно това му трябва - жертви, които да показват, че правосъдието работи независимо от политическото влияние. Посланието, разбира се, бе насочено пак към Брюксел, за да го очарова колко ефективен е неговият ялов контролен механизъм и да му даде основание да обяви вероятно през октомври в последния си доклад, че е изпълнил ролята си и повече не е нужен.

Кметовете от ГЕРБ, които са многобройни, естествено, ще бъдат подложени на стрес няколко месеца, защото не се знае кой ще е следващият. При ширещата се досега безнаказаност корупцията на средно и ниско равнище би трябвало да е жизнена като корупцията на високо равнище. Успокоителното е, че ще се прави подборен отстрел, който по ловните правила има за цел не да ликвидира популацията, а да я направи по-издръжлива чрез прочистване на слабите, болните и негодните. Това е гаранция, че главните любимци на Борисов ще останат недосегаеми.

Как обаче цацата да се представи за кит, когато от дистанцията на Брюксел тя изглежда по-скоро като планктон? Дали не се прави опит за прилагане на стария номер от времето на правителството на Сергей Станишев, когато властта се оправдаваше с "грешка в комуникацията", защото разбирала погрешно какво й се говори от Брюксел? Това би било възможно само ако и Еврокомисията наново се включи в играта на развален телефон, защото още преди 10 години тя преодоля проблема, като започна сама да превежда докладите си на български, за да няма оправдания с неразбираем превод. България е наблюдавана по шест показателя и в последния доклад от ноември 2018 г. бе написано, че по петия - "корупция на местно равнище и по границите" - "е постигнала значителен напредък". Добавено бе пожелание за "трайни последващи действия", което държавата прави в момента с продължаващата гонитба на кметове.

По четвъртия показател обаче, който е за корупцията по високите етажи на властта, Брюксел е в сериозно затруднение и Борисов само имитира, че сътрудничи.

Оставките на министри и зам.-министри за злоупотреба с власт са много меки наказания, защото всички си отиват с пълни ръце и джобове. Даже оставката на парламентарния диригент Цветан Цветанов, известен като дясна ръка на Борисов, е пушилка без последици. В ноемврийския доклад на ЕК бе записано, че "българските органи трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта". Това е немислимо и никой няма подобна амбиция. Не само че няма да има осъдени министри, депутати и магистрати, но и нито един кмет освен Иванчева и Петрова няма да види присъда дори на първа инстанция. Просто оставащото време е нереално късо.

Присъдите, с които България може да се яви на поправителния си изпит наесен, съдържат наистина планктона, с който официално се храни съдебната система. Електронното издание "Медиапул" привлече вниманието миналата седмица върху списъка на Върховния касационен съд за приключилите окончателно дела за корупция. Отчетени са 52 присъди, като много от тях са оправдателни, а осъдителните са за подкупи от 10-20 лв. и затова са доминиращо условни. Едно от най-строгите наказания е за откраднат велосипед, предложен за продан на... полицай срещу 20 лв. Наказанието е не толкова заради подкупа, колкото заради опита на извършителя да се укрие от правосъдието. Така реално в затвора са вкарани едва 9 души, осъдени за дребна корупция, както показа издирване на в. "Сега" през март по Закона за достъп до обществена информация.

Какво изненадващо има, че холандският министър на външните работи Стеф Блок си позволи да дойде на крайно недипломатична мисия в България, за да й каже, че заради корупцията продължава да е негодна за членство в шенгенската зона? При това той забеляза несвършена работа точно в сферата, където Брюксел бе отчел напредък - борбата с корупцията по границите. "Министър-председателят ми показа многобройни снимки от оградата по границата, но има още една част, свързана с граничния контрол – как се справя правителството с корупцията", каза министърът в София и буквално върна Борисов в първи клас, докато той си мислеше, че отива на зрелостен изпит.

Още по-лошо е, че и Еврокомисията го изненада с критика. Никой не очакваше, че би го ухапала с беззъбата си процедура по т.нар. Европейски семестър. В докладите си по нея тя обикновено избягва да акцентира на корупцията, защото обяснява, че за това си има друг специален механизъм по отношение на България. И този път не пропусна да се оправдае по същия начин, но вмъкна изречение, което звучи предупредително: "Българските органи ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта".

Възможно е втвърдяването на тона да се дължи на усещането, че Брюксел се държи по различен начин спрямо България и Румъния, които са под обща европейска карантина заради корупция. Острият му език срещу Букурещ свърши работа и в крайна сметка силният противник на върховенството на закона Ливиу Драгня се озова в затвора. Чрез съчетаването на натиск отвън и отвътре Румъния започна да променя курса си и нищо чудно, ако се вразуми и  подкрепи за главен прокурор румънката Лаура Кьовеши, която бе подложена на национално съдебно преследване, откакто се кандидатира за поста.

Тъй като Букурещ отново взе да показва резултати в борбата с корупцията на високо равнище, а България все така не знае от кого да започне, Борисов стои твърде зле на променения фон. За него ще бъде голям срам, ако приятелят му Жан-Клод Юнкер изтрезнее политически и разбере, че се излага с фаворизирането му. Тогава възможното решение ще бъде да прекрати мониторинга за Румъния и да го продължи за България.