„Вапцаров убил баща си с мотика”. На такава недомислица се натъкнали проверяващите на предварителния изпитпо български език и литература в Алма матер. Бисерът е част от разсъждения върху Вапцаровата творба „Песен за човека”. На предварителния изпит абитуриентите можеха да избират да пишат по темата - „Живот и мечта в поезията на Никола Вапцаров” или да съпоставят цитати от стихотворението „Хайдути” на Христо Ботев и „Сиротна песен” на Димчо Дебелянов.

Друг бисер, обобщаващ Ботевата поезия, пък гласи - „Балканът вече не е баща на лирическия герой, а негова майка”. Друг кандидат-студент пък написал, че „Героят на Ботев осъзнавал, че Балканът е най-доброто място за оставяне на трупа му. Там зверове и природни масиви ще бдят над костите му вечно”.

Според проверяващите тези абсурдни разсъждения показват безпомощност и липса на усет към езика „Кандидат-студентите смесват агресивния разговорен език с езика на интерпретативното съчинение”, коментираха те, цитирани от „Монитор”. Филолозите обаче са категорични, че т.нар. бисери не са представителни за всички писмени работи, а са по-скоро изключения, творения на кандидатите с най-слаби оценки.

Един от тях написал – „Затова лирическият герой открива надежда в планината, която няма как да му помогне физически, но поне психически”.

Друг абитуриент стигнал до заключението, че „Дебелянов се реализирал като поет след смъртта си”. Проверяващите прочели още абсурдни разсъждения, според които „Първо от холера се разболява лирическият герой на Дебелянов, а после и своя автор”.

Тревожни са и правописните грешки на кандидат-студентите, които са на ниво ученици в начален етап. Една от тях е членуването в м.р. с двойно „т”. Така например абитуриентите писали „поетта” и „мостта”.

Не липсват бисери, макар и по-скучни и от предварителния изпит по история, на който се паднаха теми за Априлското въстание и Балканската война.

Кандидат-студент написал, че „потушаването на въстанието получава положителни отзиви от съседни страни, които са солидарни със случващото се”. Според друг младеж пък България и други поробени балкански страни получавали щедри чуждестранни помощи

Сред бисерите е й изречението „Настъпилите действия по това време от гледна точка на корупцията са крайно некоординирани”. Ботев паднал от „Радецки” и загинал.

„Корабът е спрян и при спирането пада убит революционерът Христо Ботев. Той не пристигнал в България, но чрез това пътуване Великите сили разбират за жестокостите в България”. Това е написал кандидат-студент на предварителния изпит по история в Алма матер. От написаното става ясно, че младежът не знае как е загинал Ботев.

Друг негов връстник пък определил Левски като „пръв комуникатор”, известен на целия днешен български народ. Проверяващите прочели още, че Априлското въстание достига по различно време до различни народи. Сред бисерите е и изречението „В съседните държави се организират стачки и се предприемат всякакви методи за изказване на отрицателно мнение за станалото”.

Според проф. Искра Баева, която е проверявала изпитите, тези бисери не са дори смешни, а са струпване на множество думи, лишени от смисъл. Пример за това е и изречението „Вариантът друга държава, в частност Русия или Австро-Унгария, да ни помогне също бил отхвърлен поради интересите на Великите сили и по-точно на Англия и Франция, чийто кредитор била империята”. Проф. Баева твърди, че зрелостниците не познават достатъчно добре материала. Тя допълни, че те са очаквали тема от периода на Средновековието, което е сред причините за не особено доброто им представяне.