"Първата промяна, която се предлага е българското законодателство да бъде синхронизирано с европейската директива"

Това заяви икономистът от КТ "Подкрепа" Ваня Григорова, цитирана от Евроком. 

"Към момента в България сумираното изчисление на работното време може да се прилага 6 месеца, докато по европейска директива максималния период е 4 месеца. От "Подкрепа" настояваме за това поне от години. Същевременно обаче се прави отстъпление, като се дава възможност с колективни трудови договори този срок да се удължи до 12 месеца. Това е категорично против записаното в европейската директива. И ако това бъде прието, ние ще сигнализираме съответните европейски институции.", допълни още тя. 

На въпрос дали това удължаване е изгодно за работодателите, заместник-председателят на БСК Бранко Иванов отговори:

"Това е тема, която е свързана с отчитането на работното време, но регламента е по-скоро свързан с извънредния труд и там също има промени. Някои се харесват на синдикатите, други не се харесват на нас. Ние сме категорично за отпадането на забраната за извънреден труд. Като се спазват, разбира се, всички ограничения. Общата генерална забрана пречи на работодателя да планира извънредния труд, а на работника да бъде възнаграден по най-добрия начин. Било с възнаграждение за допълнителен труд, било с допълнителни почивни дни. И това е проблем не само на българската икономика, но и на държавната администрация - МВР, здравеопазване."

На въпрос колко трябва да се увеличи извънредния труд, за да може наистина да се спазва, Ваня Григорова отговори:

"Това, което казахме вчера на заседанието на НСТС, че ако се увеличава извънредния труд от 150 на 300 часа, то цената за извънредния труд трябва да се увеличи поне 4 пъти, за да стане неизгодно на работодателя да планира извънреден труд. Ти трябва да планираш нуждата си от работна ръка. И ако си го планирал добре, тогава няма да има нужда от извънреден труд. Но поради немощта на българския мениджмънт, го отнася българския работник.", завърши Григорова.