„Имаше места, особено в София, където вотът беше даден от омраза към ГЕРБ. Голяма част от младите хора дадоха своя вот за Мая Манолова и го направиха от омраза“.Това прозрение направи вчера Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ, председател на бюджетната комисия в парламента.

В просветлението си тя продължи да търси обяснение на феномена „да гласуваш от омраза към ГЕРБ“: „Ние винаги сме се съсредоточавали върху това да градим инфраструктура, да градим култура… но явно имаме много пропуски, които дразнят“.

Сега да се опитаме да раздиплим този феномен на фона на поредната изборна победа на ГЕРБ. Всъщност ГЕРБ изобщо не трябва да надуват фанфари след тези местни избори, пише Валерия Велева във Епицентър.

Защото този път в огромната си част вотът беше „против“, а не „за“ ГЕРБ. Въпреки „градежа на инфраструктура и градежа на култура“. Хората се умориха да им набиват в главите, че някой им прави пътищата, че им увеличава с по 50 лева пенсиите, когато онези, горе във властта си лепят петдесетолевки по челата, потънали във властови разгул и безнаказаност.

Всяка власт ражда недоволство, а то – съпротива. И колкото повече една партия се окопава във властта, толкова повече нейните кадри се превръщат в местни феодали (Борисов ги нарече дерибеи), които преразпределят финансови потоци, раздават бизнеси, подаряват постове, устройват своите за сметка на чуждите.

За десет години във властта ГЕРБ усвои тези практики до съвършенство и самозабрава. И това ставаше с виртуозното организационно майсторство на Цветанов под погледа на Борисов. Така се роди мощната клиентела, от която няма сякаш отърване. И колкото Цветанов е виновен, толкова и Борисов е отговорен.

В изборната кампания за местна власт тези порочни практики лъснаха с реални примери и реални хора. Имало ги е и в други кампании. Имало е и купуване на гласове, имало е и корпоративен, и ромски вот, който е бил решаващ на някои места.

Най-срамното нещо обаче, което се видя в тази кампания, беше вотът, даден от страх да не си загубиш хляба, работата, да не изгонят детето ти от градина, или да не погнат бизнеса ти. Перманентният страх от властта създава онова чувство на безнадеждност, което ражда вота от омраза. Това няма нищо общо с демокрацията и свободата. Ако в едно населено място всичко ти зависи от кмета – и заплатата, и дървата; ако той раздава обществени поръчки по партийна принадлежност, това ражда роби. А робите винаги живеят с омраза към онзи, който властва над тях. Ще имаш покорство, но ще те мразят. И това ще е до време.

ГЕРБ видяха това в урните, но не могат, не искат, или не им изнася да видят причините.

Власт, крепена със страх, няма бъдеще. Все някога ще дойде онзи миг, в който трупаната омраза ще се превърне в разрушителна стихия.

Дерибеите на ГЕРБ не са от вчера. И не са само там, където управляващите загубиха изборите. Те са във всеки град, даже и в София. Тяхната арогатност и алчност да грабят още и още и да натикват в миша дупка всеки, който не е от софрата им и това да става със съдействието на всички властови фактори в държавата, пося омразата към ГЕРБ.

Едва в навечерието на предизбораната кампания Борисов видя имиджовите поражения, които, например, му нанесоха през годините верните „орлета“ в Столичната община (както ги нарече Мая Манолова, но странно защо в кампанията не извади далаверите им) и бързо се освободи от тях, за да разчисти терена пред Фандъкова. Ходът беше правилен, за да може да проработи онази част от стратегията ѝ, заложена във формулата „ние се чистим, промяната започва от нас“.Но това не е достатъчно. Отстранените „орлета“ не са били сами. В общината остават техните съмишленици, другари по въртенето на схеми. Чистенето трябва да продължи до корен. Не става изведнъж, болезнено е, ще има ответни удари, но Фандъкова трябва да го направи, ако иска да оживее в четвъртия си мандат.

А четвъртият ще е най-трудният.Заради именно омразата към ГЕРБ, заради недоверието, че партията може да се очисти и заради достигнатото критично ниво на търпимост към безобразията на нейни кадри. Заради разнородния общински съвет, в който всеки ще дебне другия, за да извлече полза за себе си.И защото всяко безобразие на новата местна власт вече ще има ефект на бомба.

Всяко самохвалство на ГЕРБ в сегашния момент е убийствено.

Всяко показване на синята карта с печата на ГЕРБ ще има обратен ефект.Глупаво е ГЕРБ да демонстрират самодоволство, когато с този изборен успех за тях започна обратното броене. Не знам дали в партията ще сработят онези механизми на контрол и самоконтрол, които да стопират процесите на властови разгул, така че структурите да се яват обновени в навечерието на парламентарните избори след година и половина.

Позволявам си да изряза съмнение в ефективността на Изпълнителната комисия в процеса на пречистване. След последния партиен конгрес през юли тази година Борисов ѝ даде всички права и отговорности да лидира този процес. Към комисията заваляха сигнали, от които нищо не последва, поне публично. Сега след балотажа с партийните си постове се разделят само неколцина от загубилите вота. Огромната част от партийците в ГЕРБ са в поза „снишаване“, докато премине бурята, разбирай гнева на Борисов. Така е след всяка негова закана за сини лампи и „рязане до дъно“ – няколко глави изхвърчат, но масата си остава да дерибейства. Защото тази партия има рефлексите като кучето на Павлов – реагира само на Борисов. Няма собствените механизми за адекватни реакции. Иначе Котев в Сандански, например, отдавна трябваше да е изхвърчал, а не след като избирателят го наказа. Същото трябваше да е и в Банско, и в Благоевград и на още поне на няколко места в страната.

Промяната във функциониренето на ГЕРБ трябва да дойде от промяната във философията на тази партия. Капсулирането ѝ, пренавиването на бурмите „наш човек за всеки пост“ са онези партийни бацили, които ще продължат да обезсилват ГЕРБ. Издигането на калинки, само защото са верни партийци, ражда властови безумия, които отвращават хората.ГЕРБ трябва коренно да променят отношението си към онези, които не носят членска книжка с нейния печат, ако искат да продължат да се развиват като нормална европейска партия. Защото това, което се случи на тези избори, премина всички допустими норми на партийно противопоставяне и е позор за демокрацията.

Ако са го разбрали!