Големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров е във Военномедицинска академия в столицата.

94-годишният акад. Петров е в тежко състояние след инсулт, той е в кома и на командно дишане. Акад. Петров е приведен в болницата в София в петък, 22 август, от варненската ВМА. В момента се намира в интензивното отделение. Лекарите се грижат денонощно за него.

Валери Петров винаги е бил не само талантлив творец, но и забележителен гражданин. Роден е с името Валери Нисим Меворах, а Валери Петров е неговият псевдоним. Той е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход, известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език.

Заедно с Христо Ганев, Анжел Вагенщайн и покойният отдавна театровед Гочо Гочев отказват да заклеймят Солженицин и Борис Пастернак на събрание на СБП. Автор е на прекрасни стихотворения, между които посветено на самозапалилия се в Прага Ян Палах през 1968 г. Сценарист на едни от най-забележителните български филми.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата "Птици към север", стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем", а през 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности".

През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио "София", после участва във втората фаза на войната срещу нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник "Фронтовак". След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник "Стършел" (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми "Бояна", редактор на издателство "Български писател" и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).

Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.