Енергийната комисия одобри проект на решение за отпадане на ангажимента за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2025 г

Депутатите постигнаха консенсус ТЕЦ да работят без ограничения до 2038 г., предаде Mediapool.bg.

С ясното съзнание за забавяне и загуба на неясно каква част от предвидените за България 12 млрд. лв. от европейския план за възстановяване и устойчивост, депутатите от парламентарната енергийна комисия одобриха късно вечерта в сряда проект на решение да задължат служебният вицепремиер по еврофондовете да преговаря с Брюксел за отпадане на поетия от кабинета н Кирил Петков ангажимент до края на 2025 г. да намалеят въглеродните емисии с 40% спрямо нивата им от 2019 г. Това според тях ще позволи на въглищните електроцентрали да работят без ограничения до 2038 г., а парите в българския план за възстановяване, предвидени за парка от батерии за съхранение на електроенергия, за 1.4 ГВ нови ВЕИ мощности и за геортермална енергия се пренасочат за батерии за съхранение на ток за лични и бизнес нужди, за развитие на енергийната мрежа и за саниране.

Още по време на дискусията, продължила часове наред, енергийният министър Росен Христов призна, че предоговарянето на условията в плана ще е изключително трудно, ще отнеме време и плащанията по плана за възстановяване през 2023 г. (за общо близо 1.5 млрд. евро – б.а.) може да се забавят значително.

Въпреки това бе решено да се предприеме предоговаряне на условията на плана за възстановяване в рамките на предстоящото през февруари отваряне на инструмента RеРоwеrЕU, за да се прецизират проектите или да се вкарат нови. Окончателното решение обаче трябва да бъде взето в пленарна зала в четвъртък и предстои да се види как ще протече дебатът, но най-вероятно то ще бъде одобрено от мнозинството.

Христов посочи, че от август 2022 г. досега с различни дирекции на Еврокомисията е разговаряно за промени в плана и планове за декарбонизация без затваряне на въглищни централи, но призна, ме процесът е тромав. По думите му Брюксел "дава индикации, че може да се прецизират проектите за батерийния парк, за геотермалната електроцентрала". Допълни още, че Европейската банка за възстановяване и развитие, с която все пак ще се сключи договор за консултантски услуги, въпреки предишните му закани за отказ от услугите на банката, ще изготви анализ на сегашните проекти и и ще предложи подходящи за страната варианти за техни промени. Христов каза още ,че правителството не иска да предоговаря плана за възстановяване и устойчивост, а да се променят само условията за въглеродните емисии.

Енергийният министър заяви също така, че поетият от "Продължаваме промяната" ангажимент за свиване на парниковите газове с енергетиката с 40 процента не съществува в нито една директива. "Тези цели са по-високи от заложеното в европейското климатично законодателство", заяви той. По думите му тези ангажименти противоречат и на други еврорегламенти и дори изрази "учудването си как въобще е одобрен планът от Европейската комисия". "Явно са бързали или не са им били предоставени всички анализи", коментира Христов.

Планът обаче бе подложен на детайлни дискусии и преработи и при одобряването му председателят на ЕК Урсула фон дер Лейен дойде в София, откъде обяви плана на ПП за "изключителен и един от най-зелените в Европа" . Надали Брюксел биха пропуснали противоречия с еврорегламенти.

Делян Добрев от ГЕРБ също защити позицията за предоговаряне на плана с аргумента "дали да се налага България да връща пари по плана за възстановяване, по-добре е да запазим нашите ТЕЦ".

Енергийният министър заяви, че териториалните планове за преход на въглищните райони Стара Загора, Къстендил и Перник не са внесени в Брюксел за дообрение с ясното съзнание, че страната ни губи 90 млн. евро, защоот предвиждали съкращение на 12 хил. работници от въглищната индустрия. Сега плановете щели да се преработват като се идентифицират терени и инвеститори в нови енергийни проекти, към които да преминат хората, чиито работни места ще бъдат закрити заради трансформацията. Това реално означава още забавяне и дагуба на още средства за плавен преход на въглищнитереиони към по-чисти технологии, които бяха 700 млн. евро, на застаршително намаляват.

Драгомир Стойнев от БСП, който също бе енергиен министър, отбеляза, че в климатичното европейска законодателство, което бе прието през 2020 г. е записано намаление на парниковите газове с 55 на сто спрямо нивата им от 1990 г., а не както ПП са записали 2019 г. Той заяви, че ако се спази референтната година за намаляване на парниковите газове (която действително е 1990 г. - б.а.), това означава, че България е изпълнила ангажимента за 55 процента спад на емисиите отдавна и въглишните центари моат да продължат да работят без проблем.

Дори Владислав Панев от "Демократична България" е представител на Зеленото движение се съгласи, че пазарната конюнктура е различна сега и "може би е резонно да има промяна", но според него е по-добре да се заложи на ускоряване на инвестициите в нисковъглеродни технологии.

След разпалени дискусии и последвало почти двучасово преработване на проекта на решение от част от депутатите в комисията, докато другите обсъждаха останалите точки он дневния ред на заседанието, се стигна до почни първоначалното предложение с малки редакции.

Така в пленарната зала за окончателно гласуване в четвъртък влиза задължение за вицепремиера Атанас Пеканов и енергийния министър Росен Христов до 31 март 2023 г. да отправят към Брюксел обосновано искане за изменение на плана за възстановяване и устойчивост. Целта е отпадане на ангажимента за 40 процента намаляване на емисиите от електропроизводство с 40 процента до края на 2025 г. спрямо нивата от 2019 г. Иска се предвидените 1.6 млрд. лв. за парка за батерии за съхранение на ток да отида за грантова схема за батерии за физически и юридически лица до 50% от стойността им. Заделените за изграждане на нови 1.4 ГВ възобновяеми енергийни мощности и батерии към тях с очакван грант от 669 млн. лв. от ЕК ще отидат за развитие на мрежовите оператори, планираните за геотермална централа 343 млн. лв. ще се поделят между санирането на панелки и грантове за закупуване на термопомпи от физически и юридически лица с покриване 50 процента от разходите им.

Депутатите решиха също така да се иска от Брюксел да отпадне поетият от "Продължаваме промяната" ангажимент за изваждането на двата оператора за електропреносната и газовата мрежа – "Електроенергийния системен оператор" и "Булгартрансгаз" от структурата на "Българския енергиен холдинг".