Утре предстои едно много важно събитие за село Бъзън-концертът на Тони Димитрова и Део, които ще подкрепят опита на жителите на селото да си върнат сградата на училището. Как върви подготовката?

Ами кипи. Това събитие го съчетаваме с още едно събитие в нашето село, ние за първи път реализираме проект. Това са малките проекти, към малките населени места, които се реализират благодарение на Община Русе. Ще правим откриване на нашата нова детска площадка, както и целия обновен център на селото. Всичко това го правим заедно, защото е за децата. Правим го за да останат в селото, да не бягат към големите градове, за да може да е такова живо, каквото е в момента. Най-важното за да се случи това,  е да си върнем училището. За съжаление то беше продадено, когато бяхме към община Ветово, и то при наличието на много деца в паралелки от 1-ви до 8-ми клас. Аз вярвам, че когато в едно село духовността се съхранява  и децата има къде да се събират, да обменят мисли и да се учат на толерантност то селата ще оцеляват и ще бъдат.

Всъщност от 2009 г. селото след референдум премина от община Ветово към община Русе. Как се промени живота на хората?

Всички оценяват промяната в живота на хората на село. Защото е много важно един кмет, първо и преди всичко, да има бюджет, с който да работи. Когато сме били към Ветово, нищо не се е случвало, защото е нямало пари за село Бъзън. Сега вече има и е важно това, защото всеки кмет, който иска да работи за населеното място може да се възползва от парите, с които разполага и да се грижи за хората. Това е основното задължение на един кмет- да се грижи за хората и инфраструктурата. Вярно е, че пътищата ни са все още зле, защото не се е асфалтирало от 89-та година. Това е проблем навсякъде. Знаем че е скъпо, че е трудно, но вярваме, че и този проблем ще бъде решен. В селото вече има нови детски площадки, нещата се случват малко по малко. Има и своите негативи по отношение на транспорта. Все още се спори с община Ветово към кого ще е транспорта, кой ще ни обслужва. Това пречи на учениците, които пътуват и удоволствието да ходят на училище е по пет лева на ден, защото община Русе ни отпуска безплатни карти за учениците, но пък превозвачите от община Ветово не ги признават. Това са все още аномалиите, с които се сблъскваме. Имаме много плюсове от община Русе, от които не можем изцяло да се възползваме, вярваме че нещата ще се оправят.

Как се живее на село? Не е тайна, че Вие не сте кореняк бъзънчанин.

Живее се страхотно. Аз не спирам да повтарям, че хората на село са все още много добри  и все още са открити за приятелства. В града хората се затвориха зад блиндирани врати докато на село се живее на воля. Много хора живеят все още с отворени души и врати. Важно е човек да има добри отношения с комшиите си, защото когато имаме нужда от помощ тичаме при съседа, а не чакаме някой да дойде да ни помогне. На село се празнуват всички празници заедно, не само на мегдана, но и по улиците и домовете. Няма разделение между хората независимо от това кой какъв етнос е и каква религия изповядва. В Бъзън има четири етноса и в Бъзън няма етнически конфликти.

Казахте, че си ходите на гости, на сватби. Вие като кмет колко семейства сте бракосъчетали?

Вече са 19, след две седмици ми предстои още един граждански брак, а до края на годината са се записали още четири млади двойки. Това е най-голямото ми удоволствие, на фона на всички проблеми, с които един кмет се сблъсква. За мен това е най-голямото удоволствие, защото се създава едно ново семейство, а след браковете броим бебетата. В нашето село се раждат много деца, а те имат нужда от своето кътче. Затова се връщам към началото на нашия разговор и вярвам, че ще си върнем училището и искаме много хора да повярват с нас и да ни подкрепят, защото всяко населено място трябва да има своя духовен център. Място, където децата да са заедно със своите родители, със своите баби и дядовци за да няма разделение, за да го няма всичко това, на което сме свидетели днес - това се съхранява и възпитава именно в училище.

Защо хората в Бъзън повярваха именно на Вас преди четири години?

Те повярваха на моите деца. Имам четири прекрасни дъщери и хората в селото и истината е, че хората познаваха моите деца. Аз пътувах, работех в Русе и те повярваха, че мога да се погрижа и за техните деца, защото много от децата растяха покрай моите вкъщи. Те ме познаваха като майка и повярваха, че ще се справя и като кмет, защото видяха, че за мен основната грижа са децата.

Успяхте ли да оправдаете тези очаквания, каква е равносметката в края на мандата?

Аз не обещах нищо на хората. Когато правих кампанията, я правих сама от врата на врата за да се запозная с хората. Не им обещавах чудеса. Това, което им гарантирах обаче е, че моята врата ще бъде винаги отворена за всеки и, че няма да деля никого. Изведнъж това, че не бях местна се оказа и най-голямото ми предимство – не познавах хората и нямаше връзкари. И всеки можеше да дойде при мен с проблема си. Това, което обещах на себе си, че искам селото да има облик. Много ме болеше, че нямаме център, че няма улично осветление, че децата няма къде да играят. Всичките тези неща си обещах да ги свърша. Вярно е, че парите, с които разполага всеки кмет са недостатъчни. Но където няма пари нещата могат да се случват с приятелства. Много приятели помагат, много хора, които вярват в нас помагат, Община Русе помага. Често на кмета му е писвало от мен, но докато не се случат нещата не спирам да му звъня. Благодаря, че ми се помага, защото ако не сме заедно като екип няма как да се случат нещата.  Мисля, че успяхме за 4 години да променим облика на селото. Имаме 3 нови детски площадки, сложили сме 45 нови осветителни тела, уличното ни осветление свети постоянно. Три улици, които тънеха в мрак, вече имат улично осветление. Имаме си една малка спорта площадка, където децата могат да играят футбол и волейбол. Направихме си двора на училището, който е наш, там децата си имат беседка, външна тенис маса. Направихме танцова и компютърна зала. Направихме булеварда да изглежда красив. Това ми е другата мечта. Ако хората отново повярват в екипа на кметство Бъзън и Община Русе и отново ни гласуват доверие, първото нещо, което искам да направя е обновяване на булеварда. Искам да имаме парк, където майките да се разхождат с техните колички, а ние имаме много майки. Искам парк, където възрастните хора да могат да сядат на пейките и да гледат цветята и децата, които играят на спокойствие. Свършихме немалко, но има и много за вършене.

Училището, голямата болка….

О, да. Вярвам , че ще успеем. Знаете ли, първото нещо, което направихме е едно сдружение с нестопанска цел „Децата на Русе“. Аз вярвам, че това ще се случи, и когато си откупим сградата обратно, със съдействието на Община Русе искаме да го направим, за да може да кандидатстваме по различни програми и проекти. Идеята да направим това сдружение е, който и да е следващия кмет, да не може да продаде сградата.  Ако някой реши, че тази сграда може да се продаде, то това да стане само с референдум. Тази сграда е за децата, които да я стопанисват за техните деца. Така че, когато си я върнем ние вярваме, че ще направим там център за работа с деца и зелено училище. Зелено училище за да идват деца от други краища на страната и чужбина и така сградата да се самоиздържа. А центъра за работа с деца ще събира деца и възрастни в различни клубове по интереси. Зщо не и занималня за децата ни, които учат в Русе, но като се върнат техните родители ще бъдат спокойни, когато са на работа.