Пластмасата убива рибите и морските обитатели. Отнема стотици години, за да се разгради до по-малко вредни вещества

Повече от 171 милиарда парчета пластмаса плуват в световните океани, според ново изследване, публикувано в научното списание PLOS ONE, на което се позовава Би Би Си.

Пластмасата убива рибите и морски обитатели и отнема стотици години, за да се разгради до по-малко вредни вещества. Концентрацията на пластмаса в океаните се е повишила от 16 милиарда парчета през 2005 г., показват данни, и може почти да се утрои до 2040 г., ако не се направи нищо, предупреждават учени, цитирани от БГНЕС.

Миналата седмица страните подписаха историческото споразумение „Откритото море” за защита на 30 процента от океана. За да дадат нова оценка на количеството пластмаса, група учени анализираха данни от 1979 г. и добавиха последни данни, събрани от експедиции, събиращи пластмаса с мрежи от моретата. След това пластмасата, преброена в мрежите, се добавя към математически модел, за да се получи глобална оценка.

Тези 171 милиарда парчета пластмаса са съставени от наскоро изхвърлена пластмаса и от по-стари парчета, които са се разпаднали, каза водещият автор на изследването д-р Маркус Ериксен от 5 Gyres Institute пред BBC News. Пластмасите за еднократна употреба като бутилки, опаковки, риболовни принадлежности или други предмети се разпадат на по-малки парчета с времето поради слънчева светлина или механично разграждане. Но диви животни като китове, морски птици, костенурки и риби поглъщат пластмаса, мислейки, че е плячка, и могат да умрат от глад, докато пластмасата изпълва стомасите им. Пластмата попада и в питейната ни вода, а микропластмасата е открита в човешки бели дробове, вени и плацента. Учените казват, че все още не знаем достатъчно дали микропластмасата има отрицателен ефект върху човешкото здраве.

Концентрацията на пластмаса в океаните се е увеличила значително от около 16 милиарда парчета през 2005 г. до 171 милиарда през 2019 г. Д-р Ериксен казва, че учените не са сигурни защо е така, но това може да се обясни с доброволни споразумения, която замениха по-строгите закони, с разграждането на пластмасите или факта, че в миналото са били събирани по-малко данни.

Професор Ричард Томпсън от университета в Плимут, който не е участвал в изследването, каза, че оценката добавя към това, което учените вече знаят за замърсяването на морето. „Всички сме съгласни, че в океана има твърде много пластмаса. Спешно трябва да преминем към изследвания, водещи до решения“, каза той пред BBC News. Най-високата концентрация на океанска пластмаса в момента е в Средиземно море, а някои големи плаващи маси са открити на други места.

Авторите предполагат, че промяната в нивата на замърсяване преди 2000 г. може да е следствие от ефективността на договорите или политиките, които регулират замърсяването по това време. През 80-те години на миналия век няколко правно обвързващи международни споразумения изискват от държавите да спрат изхвърлянето на пластмаса от риболов и морска пластмаса в океаните и да почистят определени количества.

По-късно последваха доброволни споразумения, които според авторите може да са били по-малко ефективни и биха могли да обяснят нарастването на пластмасата след 2000-та година. Авторите твърдят, че решенията трябва да се съсредоточат върху намаляване на количеството произведена и използвана пластмаса, а не върху почистването на океаните и рециклирането на пластмаса, тъй като е по-малко вероятно това да спре потока от замърсяване.