"В новото огнище с африканска чума в село Новачене са регистрирани 3 заразени прасета." 

Това каза началник-отдел „Здравеопазване на животните“ към Българската агенция по безопасност на храните д-р Цвятко Александров по време на пресконференция по повод актуалната епизоотична обстановка в страната по отношение на заболяването африканска чума по свинете, предаде Агенция „Фокус“.

„Вирусът на африканската чума е там, където не са отстранени труповете на мъртвите болни прасета. Ако остават с времето изключително дълъг период, те запазват инфекциозността си. Ако ново прасе мине оттам, ще се зарази“, заяви д-р Цвятко Александров.

Той посочи, че тази година пак има огнище в свинеферма тип „заден двор“.

„Отново става въпрос за нерегистрирани свине. Това е отново на границата с Румъния, в близост до река Дунав. Мерките, които предприемаме, са съгласно стандартната процедура. Опасното е, че това заболяване се разпространява чрез всякакви механизми, но най-вече човешкият фактор играе голяма роля. Тоест, тези хора, които са били там, могат да пренесат заразата на всяко друго място в България, а и отвъд“, каза Александров.

„Вчера късно бяхме взели проби от животните, които са с клиника за заболяването, и за тях преди малко се обадиха, че са потвърдени за ново огнище на африканска чума, което пак е в района на село Жернов – село Новачене. Става въпрос за 3 прасета в заден двор. Това е тревожно. В зоните, които са в момента, все още няма индустриална ферма. Има решение на Европейския съюз, което определя зоните, които са под надзор или са рискови за заразяване от африканска чума“, посочи началникът на отдел „Здравеопазване на животните“.

Той отбеляза, че новото огнище е на 45 км от най-близката индустриална свинеферма. По думите му ако огнището стигне на 10 км от свинефермата, тя попада в карантинна зона, което на практика води до затваряне на бизнеса и избиване на хиляди прасета и тежки икономически загуби. „В рамките на 45 дни в зона на констатирано огнище, свинефермата не може да реализира продукцията си“, каза той.

На пресконференцията стана ясно, че бизнесът, който произвежда около милион и половина прасета годишно и има оборот от над 2 милиарда лева, иска промяна в закона, който да регламентира отглеждането на прасета в заден двор и по-строг контрол върху тях.