Време е да се подготвим за големи студове, учените казват, че това е бъдещето.

Когато температурата в село Оймякон падне до минус 20 градуса по Целзий, местните жители обличат тениски с къс ръкав и си правят празничен пикник край р. Индигирка.

Изпъват се на снега, разхлаждат се в ледените води и похапват замразена сурова арктическа риба и замразен суров черен дроб от кон. Всичко това, естествено, се полива обилно с руски чай и водка. В Оймякон не близват парфюмен концентрат, нито течности за отпушване на канали - те замръзват при много по-ниска температура, пише Слави Ангелов в 168 часа.

В такива топли дни жителите на селото, което се намира на една крачка от Полярния кръг, имат само една тревога - трябва да бързат с излета, защото денят по това време на годината продължава едва 3 часа. После падат мрак и студ.

Ниските температури обаче не притесняват по никакъв начин якутците, нито тяхната кметица г-жа Розалия Кондакова. Даже напротив - те са повод за световна гордост за населеното от 521 души село Оймякон - там преди 3 години бяха измерени рекордно ниски стойности за населено място - минус 71 градуса, а непризнатият рекорд е от 1914 г. - минус 83.

За местните е важно да водят първенството, защото са в постоянна температурна война с най-близкия град Верхоянск. Той е на цели 1000 километра разстояние, но от години диша с леден дъх във врата на Оймякон за титлата "Полюс на студа".

Оймяконци обаче убедително водят с няколко обиколки. Преди Коледа там измериха минус 62 градуса. Това никак не смути местните. Животът им се усложнява само ако някой умре точно в този момент - най-трудното в този район е да изкопаеш гроб в заледената земя. Отнема няколко дни и специална процедура с палене на огън и полагане на въглени.

Но като изключим зимните погребения, в Оймякон не се мусят дори на външните тоалетни, които ползват. Там просто животът е различен - знаеш, че през зимата колата никога не се гаси и банков кредит се тегли, за да си купиш дълго кожено палто, а не за "Порше Кайен", което да паркираш пред панелния блок в кв. "Обеля", София.

Затова изглежда, че повече заради нравите на хората, отколкото заради природата цялата ни държава от няколко дни е буквално в ступор от зимната буря, която щяла да нахлуе в България от север през следващите 4-5 дни, за да свие живака в термометрите до минус 20 градуса.

Тече трескава подготовка за студа - полиция, армия, фирми за почистване, болници, общини, мобилни оператори - всичко живо подготвя отпор на бурята. Населението е предупредено да не предприема НИКАКВИ пътувания, особено през уикенда - да не стане като на магистрала "Тракия" преди Нова година!

Някои дори ползват преминаването на студения фронт като застраховка срещу недоволства и натрупване на необоснована печалба. Електроразпределителните дружества например вече призоваха населението да не се впечатлява, че ще остане на тъмно и студено заради неизбежните в такива условия аварии.

Това при тях е традиционен похват - потреблението винаги се увеличавало рязко по време на празниците и заради застудяването - така че очаквайте по-високи сметки!

Нищо че всъщност се отопляваш на парно, а в празничната нощ електромерът ти върти както обикновено. В България бизнесът с разпределянето на ток е като концесията на плажа - последният, който трябва да се чувства комфортно, е клиентът.

Въобще застудяването, изглежда, от заплаха много бързо и естествено се превръща и в бизнес. А това явно е бъдещето. Климатолозите предупреждават, че в следващите 5 години температурата и в България постепенно ще пада - дори до минус 40 градуса. И това ще повлияе чувствително на сезоните 

Да се чудиш какво стана с глобалното затопляне?! Или от тази заплаха който трябваше, вече си взе парите.

От друга страна, оказва се, че българите вече са били жертви на къде-къде по-свиреп студ при това в много по-трудни години. По време на византийското робство през 1035 г. Дунав замръзнал на цели 8 метра дълбочина - катаклизмите тогава предизвикали диви нашествия - на печенези през зимата и на африкански скакалци през лятото.

Те плячкосвали и тормозили намръзналите българи, а за капак ги удавили порои и ударило земетресение, което друсало изтерзаната ни земя няколко месеца.

Учените обаче казват, че ако сега ни сполетят същите опустошения, няма да издържим като предците си. Оказва се, че цивилизацията ни е направила по-уязвими, а не по-силни към бедствията.

А щом това ни чака - не е ли време да започнем да се подготвяме, вместо да кършим пръсти безпомощно?

Виж какво правят в Оймякон. Вчера прогнозата за селото беше минус 30 градуса, предимно облачно, а кметицата, г-жа Розалия Кондакова, дори не обяви код "жълто".