В космополитния Париж има място за всеки с идеи, колкото и да са луди. Живото доказателство е ексцентричният русенец Тодор Пасев, познат повече като Тошо Рикшата.

От няколко години той сбъдва във френската столица мечтите си за работа и забавление в едно. Казва, че се чувства щастлив и наистина му личи. С две различни обувки, неизменната усмивка и блясък в очите – така откриваме Тошо на площад „Конкорд“ в Париж, съобщава БГНЕС.

Заобиколен е от голяма група италианци, които искат да се возят с велорикшите до определена църква, извън туристическите маршрути. Няма проблеми, казва русенецът и организира рикшите. Когато вижда познати лица, грейва и отказва курса си, за да се види с хората от България и родния Русе.

Познаваме Тошо от хиляди години – той многократно е вадил кръста на Богоявление от Дунава, карал е велорикшата си по русенските улици, разсмивал ни е с визията си, при която е обръснат изцяло наполовина и е с различни обувки. И чувството за хумор никога не го напуска, защото е свикнал да се чувства добре в кожата си, без да плаща данък обществено мнение. В момента в Париж има около стотина българи, които се занимават с велорикши. Когато преди години Тошо идва в Париж, го гледат като бяла врана. Той обаче с упоритост и усмивка успява да сложи началото на един изключително успешен бизнес, в който привлича много млади русенци и момчета от цяла България.

„Истината е в простичките неща. В Русе ме смятаха за чудак, но тук попаднах на мястото си. Чуждите туристи са дошли в Париж да се забавляват и им харесва да се возят на велорикша. На онези, които искат, давам да покарат по маршрута, който са си избрали. И накрая винаги слизат с усмивка, а мен това ме радва. Няма по-хубаво нещо от това да правиш онова, което ти доставя удоволствие“, казва Тошо. Рикшата, която си е правил сам, има и музикална уредба. На нея е записана всякаква музика, като най-сериозно е присъствието на българските песни – от фолклора до поп. Тошо държи да се знае, че е българин, и често оглася парижките улици с български мелодии. Отдалеч го познават само по музиката, а по „Шан-з-елизе“, където може да кара със затворени очи, има безброй приятели.

Благодарен е на бившия син депутат и настоящ консул в Шанхай Димитър Абаджиев и на покойния русенски бизнесмен Гено Генов, които са му повярвали преди години и са му подали ръка да си направи рикша, с която да обикаля Европа и да сбъдва мечтите си. Всъщност мечтата е бизнес, който вкарва годишно стотици хиляди левове в България.

По думите на Тошо средно всеки спестява годишно поне 10 000 евро, които изпраща на семейството си у нас. Над 100 българи по 10 000 евро прави 1 млн.евро, и то в най-лошия случай. Момчетата, които карат велорикши, успяват да изкарат достатъчно, за да живеят нормално. Има дни, когато печелят повече, други са по-рехави, но не се оплакват. Доволни са от живота си в Париж, където са намерили своето място – поне засега.