Той напредва с немския, търси си работа и вярва, че децата му един ден ще подпомагат германската икономика - пловдивчанинът Фейми Сюлейманов, който сега живее в Рурската област

За него разказва Дойче Веле: 

"Аз съм от Пловдив", казва Фейми Сюлейманов, млад мъж на около 35 години. Макар в градчето Фелберт в Рурската област, където живее от няколко години, да има цели 400 български семейства, почти никой не разговаря с него, повече говорят за него, оплаква се той. "Почти всички българи във Фелберт  са от Пловдив - много хубав град", както държи да подчертае Фейми. Докато казва това, в гласа му се прокрадва тъга по родината, отдалечена на 2107 километра.

В Германия е от от 2012-а година. След кратък престой в Мюнхен и Гелзенкирхен, Сюлейманов и съпругата му се установяват във Фелберт, където днес живеят с 5-годишния си син. "Преселихме се в Германия благодарение на свободното придвижване в рамките на ЕС", признава той.

Фейми си давал сметка, че ако иска да живее в Германия, ще трябва да научи езика. Междувременно е стигнал до ниво В2 и смята да продължи със следващото - С1. Работил е известно време в едно металообработващо предприятие, но е напуснал по здравословни причини. Сега си търси си нова работа, което при пандемията е още по-трудна задача, казва той.

Сюлейманов знае добре, че неговите сънародници не се ползват с много добро име в Германия. По този въпрос казва следното: "Не мога да променя това, че за нас съществува определено мнение и хората казват,  че не искаме да се интегрираме или, че само крадем. Във всеки народ има и добри, и лоши хора".

Той обаче вярва, че бъдещето ще опровергае песимистите и ще им покаже, че българите всъщност са много трудолюбив народ. Когато експертите твърдят, че далеч не всички преселници и мигранти желаят да се интегрират, има и много примери за противното, един от които е самият Фейми Сюлейманов: "Надявам се, че хората разбират колко трудно е в началото", обяснява той.

Българинът винаги се радва, когато чува, че сънародниците му в Германия имат цели и се опитват да ги постигнат. В тази връзка уверено казва: "Сигурен съм, че един ден нашите деца ще дават своя принос за местната икономика".  А липсва ли му България? "Разбира се, че ми липсва. Иначе щях ли да си ходя на всеки две или три години?", риторично пита той.

Но за завръщане не може да става и дума, уверява Фейми. Той и семейството му са решили да останат в Германия. Те си дават сметка, че тази иначе толкова влажна и дъждовна страна им разкрива шансове, каквито в България не биха имали. "Цялото ми семейство е тук, във Фелберт", обяснява Фейми.