Ливан преживява най-тежката икономическа криза в историята си. 80% от ливанците живеят под прага на бедността. Мнозина не могат да си позволят дори хляб

През последната година асортиментът в пекарната на Мохамед Шалан сериозно се е променил, разкрива Дойче Веле. Преди рафтовете в нея са били изпълнени с разнообразни тестени изделия и сладкиши. Днес на повечето от тях има само хляб. “Хората купуват само арабски хляб и нищо повече. Те знаят, че не пека само местния хляб, а и други тестени изделия. Но вече просто не ги купуват”, казва Шалан.  

Недостиг на електричество и гориво

По данни на ООН, около 80% от ливанците живеят под прага на бедността. Пенсионерът Бахий Ал Туфаили също купува само хляб. Парите не му стигат за повече. “Преди хлябът струваше около 1500 лири (около 0,80 евро). Днес струва 6000 лири (около 3,35 евро). Някои търговци искат дори повече”, оплаква се той. 

Причината за непрестанния ръст на цените на хляба е недостигът на електричество. Почти през цялото денонощие - за около 22 часа - то е прекъснато. Пекарите като Шалан са принудени да ползват генератори, за да могат фурните им да работят. А генераторите имат нужда от гориво, но то трудно се намира в Ливан. 

„Понякога успяваме да изпечем само половината от хляба, който иначе бихме приготвили“, разказва Шалан. “Особено фурната за арабски хляб има нужда от много гориво. Но не само ние, а и мелниците имат твърде малко гориво и могат да произвеждат само ограничено количество брашно. Колко хляб можем да изпечем, зависи и от мелниците.”

Бензинът е тройно по-скъп

По официални пътища няма как да се сдобиеш с повече гориво, тъй като на държавата ѝ липсват достатъчно средства за внасянето му. Бензинът освен това поскъпна сериозно. Ливанската централна банка ограничи субсидиите, поради което през последните три месеца цената му се утрои. 

Председателят на синдиката на пекарите, Али Ибрахим, предупреди, че някои пекарни са изправени пред затваряне, защото им свършва брашното. “Страхуваме се, че правителството няма да успее да осигурява достатъчно гориво. Ако то не бъде подсигурено, няма да можем да произвеждаме и достатъчно хляб.”

Най-тежката икономическа криза 

Но не само хлебарите се сблъскват с тежки проблеми. Шалан не разбира как може вече от година политиците да не успяват да се разберат за правителство. След експлозиите на пристанището в Бейрут страната изпадна в дълбока политическа и икономическа криза. “За да се подобри ситуацията, в която се намираме, се нуждаем от правителство”, казва той. “Работата му трябва да се концентрира върху икономическите и финансови проблеми. То трябва да изработи план за действие.”

Ливан преживява най-тежката икономическа криза в историята си. Държавният бюджет е оскъден, ливанската лира е загубила над 80 процента от стойността си за осем месеца. Международната общност обеща стотици милиони евро подкрепа. Но парите са обвързани с условието Ливан да сформира правителство, което да приложи необходимите реформи.

Шалан знае, че времето напредва. Всеки ден той среща нови и нови хора, които обедняват. Хора, които често нямат пари дори и само за хляб.