Храбрият млад мъж загива при престрелка с нарушители на границата

С едноминутно мълчание и поднасяне на венци и цветя в село Караманово, община Ценово, бе почетена паметта на героя граничар Асен Илиев, който загива едва 23-годишен на 31 март 1952 г. при престрелка с нарушители на границата.

На церемонията, състояла се снощи, присъстваха кметът на селото Бисер Блажев, както и представители на държавната власт. Сред тях бяха и служители на Областната администрация в Русе, дошли да се поклонят пред храбрата постъпка на Асен Илиев.

На място се събраха и много бивши защитници на родината, обединени от интернет платформата „Граничарите на България“. По думите на работещите в Областната администрация Асен Илиев ще остане завинаги като пример за доблестно изпълнение на патриотичния дълг. „Той е от онези герои, чиито постъпки трябва да ни напомнят колко е важно ежедневно да отстояваме ежедневно суверенитета си“, коментираха още от Областната управа.

Възпоменателната церемония, посветена на 72-ата годишнина от гибелта на Асен Илиев, включваше и рецитали на патриотични стихотворения.

Асен Илиев е роден на 24 април 1929 година в Караманово. През есента на 1949-а е призован да отбие воинския си дълг в редовете на родната казарма. След подбор той постъпва в Школата за обучение на сержантски състав в Банкя и е разпределен да служи в малката застава „Орел“ в Североизточните Родопи и водеща се към село Вълче поле. През първата половина на месец март четирима диверсанти влизат в България през 371-а гранична пирамида. Те се опитват да вербуват овчаря Атанас Горастев, но той веднага докладва на граничната застава. Диверсантите успяват да навлязат бързо във вътрешността на страната и по решение на граничните власти цялата местност бива блокирана.

Малко преди зазоряване на 31 март 1952 година множество граничари влизат в ожесточена престрелка с нарушителите на държавната ни граница. В 6.00 часа сутринта сред дъжд от куршуми загиват ефрейтор Георги Стоименов от застава „Круша“ и редник Стоил Косовски към застава в село Камилски дол. Асен Илиев се опитва да пресече пътя на бандитите към граничната бразда.

В неравната схватка е пробит автоматът му, но той успява да застреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на 200 метра от граничната бразда в местността „Кралимарков камък“. По мнението на военни специалисти престрелката под връх Сарабурун е най-тежкото сражение с диверсантска група в историята на гранични войски.

Президиумът на Народното събрание на Република България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за храброст – трета степен, и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 г. граничната застава „Орел“, на която служи Асен Илиев, носи неговото име. През 60-те години на минали век е изграден малък паметник на мястото на сраженията, увековечаващ подвига на героите.

През 1982 г. в центъра на село Вълче поле е изграден монумент от гранит с ликовете на тримата загинали граничари, всеки гледащ в посоката на своята застава. В навечерието на 2 юни 1973 г. паметник е открит и в Караманово.