Шум и мръсотия, кражби и агресия - все повече населени места в Германия се оплакват от проблеми с преселници от България и Румъния. А в дъното на всичко стоят безскрупулни трафикантски банди, пишат германски издания.

Заселници от Източна Европа вече се насочват не само към големите градове, но и към по-малки общини в Германия, съобщава новинарският сайт T-online. Според автора Дитмар Зеер, заедно с тях се появяват и непознати досега проблеми: шум и боклуци, експлоатация, дребна престъпност. „Обичайните заподозрени: трафикантски банди, които примамват към Германия бедни семейства от Румъния и България и злоупотребяват с тях, за да разграбват социалните каси", пише Зеер, предава Дойче Веле.

"Повече от половината идват от България"

T-online разказва за едно от тези селища - градчето Хорн-Бад Майнберг е с население от 17 000 души и се намира в най-многолюдната германска провинция Северен Рейн-Вестфалия. Цитира се и писмото, което тамошният представител в провинциалния парламент Денис Мелцер е изпратил до министър-председателя на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет: „Тук уседнаха около 700 заселници от Източна Европа, като повече от половината идват от България. Гражданите и гражданките все по-често се оплакват от проблеми с интеграцията им, от замърсяване на обществените места, нарушаване на задължението да изпращат децата си на училище, кражби, агресия и открита проституция".

Високотиражният „Билдцайтунг" дава думата и на граждани на Хорн-Бад Майнберг. 69-годишният Буркхарт Веке дори казва, че обмисля да напусне градчето: „До гуша ми дойде. Разни гешфтари изкупуват стари сгради и ги натъпкват с хора. Жилищата са претъпкани, всичко плесенясва". Вестникът твърди, че редица запуснати сгради в градчето са попаднали в мрежата на спекуланти и трафиканти на хора: „Тази далавера е позната и в други градове. Подставени лица изкупуват на безценица рушащи се сгради и настаняват там хора от Източна Европа, които са снабдени с отчасти фалшифицирани договори за работа. След няколко месеца новите наематели се пишат безработни и подават молби за социална помощ."

На сайта T-online Дитмар Зеер описва същата схема. Според него много от хората идвали от Пловдив, а спекулантите прибирали в джоба си по-голямата част от социалните им помощи. Така една от тези порутени сгради може да донесе годишна печалба от 100 000 евро, твърди изданието.

„Билдцайтунг" е разговарял с един от наемателите - българина Христо, чието седемчленно семейство живее в една от запуснатите сгради. Христо разказва, че преди е работел по строежи, но в момента е безработен. От социалните помощи и от детските надбавки семейството му има общ доход от близо 2 000 евро - истинско богатство в сравнение с дохода от 440 евро, с който семейството би разполагало в България, отбелязва вестникът и цитира Христо с думите: „Искаме просто по-добър живот".

"Буре с барут"

За обратната страна разказва местният вестник „Вестфаленблат", според който атмосферата в Хорн-Бад Майнберг е напрегната - истинско буре с барут: „Един ресторантьор разказва, че на клиент откраднали велосипеда пред заведението. На друг посетител чуждестранни деца грабнали парчето торта от чинията. А една жена разказва, че не деца, а възрастни блокират местните детски площадки. Съвместното съществуване вече не е възможно", оплаква се жената пред вестника.

От Федерацията на германските градове казват, че 10 до 15 по-големи града в Германия са станали цел на масово преселение на хора от Югоизточна Европа. Сред тях са Офенбах, Нюрнберг, Фюрт, Магдебург, Бремерхафен, Дуисбург, Дортмунд и Гелзенкирхен. В Манхайм вече живеят 6 000 българи и 5 500 румънци - броят им се е увеличил почти десетократно спрямо 2006 година. Месечно в града се заселват по около 200 нови пришълци от България и Румъния, съобщава местното електронно издание "Райннекарблог". В Нюрнберг пък са се установили близо 20 000 преселници, още толкова - в Дуисбург.

Пред T-online Биргит Цьорнер от социалната служба в Дортмунд разказва: „Повечето от тези хора не притежават езиковите, образователните и професионалните предпоставки, за да се оправят бързо в Дортмунд. Освен това много от тях нямат здравна застраховка". След като обяснява, че гражданите на България и Румъния се ползват от свобода на придвижване и имат право да живеят и работят в Германия, изданието коментира: „Всичко това функционира много добре при онези румънци и българи, които идват доброволно. Те са мнозинство. Сред тях има много търсени кадри за селското стопанство и фабриките, те работят дефицитната професия на болногледачи или са лицензирани лекари. Без тях Германия щеше да се справя по-зле. (…) Но общините вече се съпротивляват срещу злоупотребите, за които са виновни трафикантите. Във Фюрт дори назначиха социални работници, които говорят румънски и български. (…) В Дортмунд вече дежурят съвместни германо-български полицейски патрули, а няколко улици ще бъдат поставени под видео наблюдение. В Дуисбург пък от няколко години практикуват следната административна мярка: само за часове запечатват сгради, където се нарушават изискванията - примерно за хигиена или противопожарна безопасност. Само за първите шест месеца на тази година въпросната мярка е била прилагана цели 13 пъти".

"Не можем да решим проблемите на Източна Европа"

Авторът Дитмар Зеер пише, че общините възлагат големи надежди на по-строгите мерки срещу нелегалния труд, с които Бундестагът иска да ограничи социалните измами. Според Зеер, политици от тези общини се безпокоят, че когато и хората от Западните Балкани получат свобода на придвижване, положението ще стане още по-лошо. Кметът на Фюрт дори настоява да се преразгледат сега действащите правила за свобода на придвижването. Фюрт нямал никакви проблеми с кандидатите за убежище от Сирия и Ирак, но германските градове не можели да решат социалните проблеми на Източна Европа, е цитиран да казва кметът.