В историята на България с коронавируса някои части просто не се връзват.

Но обяснението е просто: няма тестове, следователно няма случаи. Когато всички български сезонни работници се завърнат от затворените курорти в северната част на Италия, броят на недекларираните случаи вероятно ще бъде огромен.

В най-бедната страна в ЕС две седмици на карантина означават фалит за много малки предприятия и неплатен отпуск за безброй служители.

Глобалната карантина, Сингапур е златният стандарт в борбата срещу Ковид-19, докато съществуващите неравенства се изострят в България и Колумбия пишат за International Politics and Society Мирко Гюнтер, Хелен Кортландер, Кристина Бирке Даниелс, цитирани от News.bg.

Сингапур - "Златният стандарт". Ето как едно проучване на Харвардския университет описва примерния подход на Сингапур в ранната фаза на коронавирусната криза. Генералният секретар на СЗО Тедрос Адханом Гебрейсус също бе впечатлен от управлението на кризата в малкия град-държава. Съставките на сингапурската рецепта за успех са: строги тестове, строга и последователна изолация, подробно групиране и реконструкция на контактни и инфекциозни вериги, модерна, бърза и прозрачна комуникация.

Два месеца след първия потвърден случай на Covid-19 в Сингапур, общият брой в момента възлиза на 509 и два смъртни случаи. Над 21 000 души са под домашна карантина и трябва редовно да използват снимки или GPS функцията на своите телефони, за да докажат, че не напускат домовете си. 152 души вече са освободени от болница.

Преди време правителствената информационна служба gov.sg започна да изпраща най-новия брой случаи и актуализации няколко пъти на ден чрез WhatsApp; изучаването им става част от ежедневието. Съответните диаграми показват клъстерите с инфекции, които съществуват в момента в Сингапур, как те са свързани помежду си и кои случаи са внесени. Визуализацията прилича на гигантска паяжина, направена от точки от данни - лесно разбираемо представяне, при което ходът на разпространението на Covid-19 може да се проследи от първия случай до днес.

Сингапур преживява третата и най-тежка вълна от инфекции на Covid-19, като броят на случаите нараства със значително по-висока скорост. Първите случаи в края на януари идваха най-вече от хора от Ухан и тези, които пътуваха до провинция Хубей. Местните инфекции последваха през февруари, като нарастващият брой клъстери не са пряко свързани с Китай. Март сега е доминиран от вносни случаи. Много от завръщащите се от Европа, Северна Америка и страните от АСЕАН са с положителни резултати. По-специално в съседните на Сингапур страни Малайзия и Индонезия, но също така и в Тайланд и Филипините, броят им нараства толкова драматично, че СЗО бе подканена да призове страните от Югоизточна Азия да "действат решително".

Реакцията на властите в Сингапур е бърза и решителна. По принцип на посетители е забранено да влизат и пътуват през страната. Всеки сингапурец, който се завърне в страната, трябва да стои две седмици самоизолация. Чужденците с разрешителни за работа могат да се върнат само ако работят в основни области на сектора на услугите, като медицина и логистика. Доколкото е възможно, сингапурците не трябва да напускат страната. В същото време училищата, търговските улици, молове и ресторанти остават отворени, макар и при значително по-строги указания. Засега общественият живот не спира. Вечерен час още не е наложен.

В тази напрегната ситуация основните компоненти на "сингапурския модел" се показват отново.

Първо, техническо ноу-хау: Ново правителствено приложение, наречено TraceTogether, трябва лесно да идентифицира тесни контакти на заразени лица. Използвайки Bluetooth и произволно генерирани идентификатори, мобилните телефони на други потребители в радиус от два метра се записват. По този начин контактните вериги могат бързо да бъдат реконструирани при спешни случаи.

Второ, сурови санкции: Чужденците, които нарушават изискването за домашна карантина или се върнат в Сингапур без предварително разрешение, могат да загубят разрешенията си за работа. Умишлено даването на невярна информация за здравето, пътуванията и личните контакти също е наказуемо.

Трето, цялостното социално приемане и подкрепата от страна на обществеността за предприетите мерки: Те включват цялостен "подход на цялото общество" в рамките на кампанията #SGunited, нейната песен "Светлината" и съвместни усилия от страна на правителството, работодателите, синдикатите и общественици.

Има редица сходства между Германия и Сингапур: сред тях исторически развита административна и организационна култура, иновативни предприятия и отлични постижения в научните изследвания. В същото време основните условия са различни, например в балансирането между индивидуалните свободи и правото на държавата на пълна намеса или в културата на колективно съжителство. Понякога драстичните санкции за нарушаване на правилата в Сингапур едва ли биха били изпълнени с широко одобрение в Германия.

Неотдавнашно проучване на Imperial College в Лондон обобщава основната разлика в подходите, както следва: Докато Европа се фокусира върху смекчаването, подходът в Азия е потискане - дефиниран като последователно тестване на възможно най-много случаи и в допълнение, хора без симптоми и такива извън рисковите групи. В азиатските страни, които се справят с Covid-19 най-успешно, най-важната формула е: тестване, тестване, тестване.

Сингапур научи много от кризата SARS през 2003 г. и избухването на H1N1 през 2009 г. Въпреки доказания си опит и широкообхватната международна похвала, резултатът на Сингапур в борбата с коронавирусната криза остава несигурен. Ето защо в скорошно телевизионно обръщение премиерът на Сингапур Ли Хсиен Лунг каза на хората да се подготвят за борба от една година или дори по-дълго.

България - Европейските тенденции често бавно пристигат в България.

В края на февруари, докато останалата част от Европа с тревога осъзнаваха, че коронавирусът може да достигне епидемични размери, за известно време България изглеждаше като Островът на Блажените. Брой случаи: нула. В аптеките обаче стана ясно доколко българите се доверяват на тази статистика: маски, дезинфектанти и ръкавици за еднократна употреба са разпродадени, преди да има дори един потвърден случай в България.

България официално не съобщи първите четири жертви на коронавирус до 8 март - в отдалечените градове Габрово и Плевен. Веригата на инфекцията не може да бъде проследена; случаите изглежда са дошли от нищото. Училищата в цялата страна вече бяха затворени, уж поради чести грипни инфекции. В средата на март е обявена национална извънредна ситуация. Дневните центрове бяха затворени и скоро последваха магазини, обществени сгради и съоръжения.

В историята на България с коронавируса някои части просто не се връзват. Но обяснението е просто: няма тестове, следователно няма случаи. Първоначално българското правителство закупи 2000 теста - за международно пътуващо население от седем милиона. Междувременно частни донори се намесиха и общо 5000 души бяха тествани за вируса - все още твърде малко, за да се получи дори приблизителна реалистична картина на ситуацията. Когато всички български сезонни работници се завърнат от затворените курорти в северната част на Италия, броят на недекларираните случаи вероятно ще бъде огромен.

Реакцията на българите е отчасти цинична - убеждение, че правителството просто чака европейски фонд за помощ, преди да обяви първите си случаи - и отчасти с типичен фатализъм, виждайки още една криза в дългата поредица от български катастрофи. В момента има малко доверие, тъй като едва ли някой действително вярва, че правителството или здравната система могат да управляват кризата. Доверието в българските институции е ниско: фалшивите новини и теории на конспирацията процъфтяват, но над всичко това е българското убеждение, че всеки трябва да разчита единствено и само на себе си.

Въпреки че навсякъде има предупреждения за паника, никой не изглежда да изпада в паника. Но хората са загрижени. Мнозина в България все още си спомнят затрудненията в доставките на храни, съществували до 90-те години на миналия век. Увереността на правителството, че складирането на продукти от потребителите не е необходимо, е по-скоро въпрос на трезво изчисление, отколкото на бягство от страх. Повечето хора разчитат, че ще успеят да издържат на кризата у дома, независимо дали са болни или здрави.

Дори при нормални условия здравната система е с дефицит по отношение на оборудване и персонал. Хората казват: "Ако нямаш пари, трябва да умреш." Това, което преди бе корупция, сега е приватизация - държавното здравно осигуряване едва ли покрива основния минимум. Останалото идва от частни услуги, които трябва да можете да си позволите.

Още по-лошото е, че колкото по-дълго трае блокадата, толкова по-малко неща могат да се предоставят. В най-бедната страна в ЕС две седмици на карантина означават фалит за много малки предприятия и неплатен отпуск за безброй служители. Със среден доход от 671 евро на месец, средната класа също няма резерви за тази ситуация.

Президентът Румен Радев наскоро предупреди, че кризата може да постави стотици хиляди българи на ръба на оцеляването: "Гладът ще бъде по-голям от страха и последиците ще бъдат пагубни."

Колумбия - Сред страните от Латинска Америка случаите на коронавирус в Колумбия са статистически средни. Кризата се пресича с основни структурни проблеми, които съществуват и в други страни в региона. Това включва до голяма степен приватизирана и претоварена здравна система, недостиг на държавни социални услуги в много региони на страната и уязвимостта на големи сегменти от населението, засегнати от бедност, които живеят точно над линията на бедност. Както и в останалата част от Латинска Америка, затворите са пренаселени с до 200% поради силна политика на сигурност; липсват хуманитарни и санитарни стандарти. Това вече доведе до бунтове, завършили с 23 смъртни случая съвсем скоро.

Дори и без коронавирусна криза, президентът Иван Дуке щеше да е претоварен. Три години след подписването на мирното споразумение с FARC, много региони на страната все още са засегнати от жестоки сблъсъци между въоръжени групировки на активисти и бивши бойци на FARC, които се избиват в значителни количества. Заради коронавируса сега 100 общности и етнически организации поискаха въоръжените бойци и правителството да прекратят огъня.

В края на миналата година политическият живот бе белязан от вълна от протести - и то не само в столицата. Стотици хиляди от всички икономически класи и от политическия спектър излязоха на улиците за седмици. Те призоваха за политически и социални реформи, обединени от критиката към трудния и изглждащ назадничав курс на правителството в много области на политиката. Ако вирусът не съществуваше, Дуке щеше да бъде принуден да отговаря на скандални твърдения, че е купил гласове на изборите.

Дуке, технократ с 13-годишен опит в Inter-American Development Bank, следи внимателно кризата. Лошият му късмет е, че избраните през 2019 г. регионални ръководители на правителства винаги са с една крачка пред него - преди всичко кметът на Богота Клаудия Лопес. Със смесени предпазни мерки и инструкции без глупости тя опита блокиране, което президентът не наложи на цялата страна няколко дни. По време на политическите сътресения обаче възникна изненадващ съюз между стари върли врагове, левия кандидат за президент Густаво Петро и десния екс-президент Алваро Урибе, като и двамата се борят за бързо действащи правителствени мерки.

Остава въпросът дали вечерни часове и карнтина, и опитът на нацията с епидемиите от денга, вируса Зика и треската чикунгуня са подходяща подготовка за борба с настоящата пандемия. Първоначалната крива на заразяване е по-стръмна, отколкото в Италия. Но има още по-голяма причина за безпокойство. Пандемията с коронавируса не е само национален проблем в общественото здраве, проблемът е по-скоро в предотвратяването на многостранна хуманитарна криза в ситуация, в която икономиката вече е в лошо състояние. През 2020 г. безработицата достигна 13 на сто, най-високият процент от десетилетие насам, а колумбийското песо се понижи поради спада на цените на суровините. Не е възможно населението, живеещо в бедност, и дори работещите в неформалния сектор да работят под карантина, дори да го правят, нямат здравна застраховка, ако се разболеят. Това засяга по-специално жените. Те нямат резерви и често се налага да изплащат микрокредити с високи лихви.

Дори 9,8 милиона официално заети в момента са изложени на риск. Колумбийските предприемачи реагират по различни начини, откакто правителството предприе мерки срещу разпространението на вируса, масовите съкращения не са рядкост. Университетите и синдикатите призовават за създаване на тристранни арбитражни комитети, съставени от държавата, бизнес асоциации и съюзи, но засега безуспешно.

Колумбия е затворила границите със съседните страни; националните и международните полети са отменени. Затварянето на границата с Венецуела, която вече страда от икономическа и социална ситуация преди да избухне заразата, е особено проблематично. Докато границата не беше затворена, 60 000 души на ден преминаваха, за да получат храна и лекарства. Много мигранти живеят на улицата. По-специално в пограничните райони, те са зависими от съоръжения за временна помощ, които им осигуряват храна, квартира и лекарства. Въпреки това много от тези национални и международни институции вече са прекратили дейността си. Организациите за помощ съобщават, че венецуелците вече гладуват.