Жителите на село Белозем са категорични, че високата смъртност през последните години се дължи на урановите сондажи, с които бяха блокирани стотици декари ниви. 

"Плодовете от отровите, които сме дишали и с които сме се хранили, берем сега, защото тук масово умират хора по на 60 г. А тези, които бяха на работа в урановите сондажи, отдавна си отидоха от този свят", казват в един глас белоземци.

"Някои от тях дори и пенсия не успяха да вземат, а тогава ги лъжеха, че няма отрови в урановите кладенци, а пенсиите им ще са най-големите."

"Вижте ни на какво заприличахме", казват Златка и Ангел Ангелови, които са семейство от 56 г.

"Навремето ни върнаха земята в реални граници. На нашето семейство се падна парче земя на бившите уранови сондажи на „Редки метали“. Започнахме да си отглеждаме зеле, чушки, дини и всичко каквото се сетите. Никой не ни е казвал, че не бива да го правим, и ние си сеем, копаем, ядем колкото си искаме. По-късно разбрахме, че сме яли отрова, когато започнаха да умират толкова хора из селото. Специалисти, при които се лекуваме сега, ни казват, че тези отрови, които сме дишали и яли със зеленчуците, причиняват рак и само рак. Жена ми я оперираха два пъти от много тежка болест, аз също съм с няколко заболявания и всичко благодарение на урановите ниви", разказва 78-годишният Ангел Ангелов.  

Той е категоричен, че и природата наоколо е отровена от някогашните уранови полета. Дълги години е работил на пункта за изкупуване на жаби, които се изнасяли в чужбина - Италия, Швеция, Франция. Бай Ангел е станал дори професионален ловец на жаби, за което е бил награждаван от основната фирма по изкупуването в Костинброд.  

"Започнаха да изливат киселини по деретата и жабите бяха дотам, всичко измря", казва Ангел Ангелов. "Сега няма уранови сондажи, но има скъпи и силни препарати, които използват едрите фермери. Уж пръскат тревата и плевелите по нивите, а заедно с тях умират и жабите. Тровят ни отвсякъде."