Банки и монополисти продължават да са силната страна в споровете с гражданите, твърди съдия Константин Кунчев в интервю с Юлиана Бончева за Вестник СЕГА.

- Съдия Кунчев, банки, телекоми, ВиК, топлофикации - всички те имат право да "съдят" длъжниците си по специален ред - с издаване на изпълнителни листове по бързата писта. Според Европейската комисия обаче у нас правата на длъжниците не са достатъчно защитени и срещу България има наказателна процедура. Сега под натиска на Брюксел в спешния дневен ред на парламента влязоха промените в Гражданско-процесуалния кодекс. По тях има много предложения, включително и на гилдията на съдиите?  

- Процедурата по установяване на нарушение на правото на ЕС срещу България започна още през 2015 г. след множество сигнали от потребителски организации. ЕК установи, че законът и практиката у нас не осигуряват адекватна защита на правата на потребителя. Проблемът е особено осезаем при т. нар. заповедно производство, което дава възможност кредиторите да събират неоспорени от длъжниците вземания по улеснен ред. Именно във връзка с уредбата на това производство са предложените промени в ГПК. 

Становища по тях дадоха банките, потребителските организации и др. Има крайности - потребителите искат изобщо да няма възможност за бързо събиране на вземания чрез т. нар. незабавно изпълнение – то дава възможност кредиторът да събере принудително вземането си, ако разполага с определени документи за него, независимо от евентуално подадено възражение от длъжника. От друга страна, банките искат да запазят привилегията си. Сега на практика ГПК позволява банките да събират незабавно вземанията си само на база извлечение от счетоводните им книги, без съдът да е задължен да провери дали претенциите на кредитора не се основават на недействителна уговорка – напр. неравноправна клауза. Съдийската гилдия също направи анализ и от гледна точка на нашата практика сме дали предложения, които до голяма степен са залегнали в проектозакона за второ четене. Те отчитат интересите и ана длъжниците, и на кредиторите.

- Дайде примери за неравноправни клаузи? 

В момента големият проблем са т. нар. бързи заеми, при които с включване на какви ли не допълнителни такси първоначалният дълг нараства многократно. През 2014 г. в Закона за потребителския кредит бе сложен таван на годишния процент разходи – т. нар. ГПР.  В момента той е 50% годишно. Но фирмите за бързи кредити започнаха да заобикалят ограниченията на ГПР с въвеждане на нови такси – „бързо разглеждане на документи“, „събиране на вземането“,  „гарант“, „застраховка“, „предсрочно прекратяване“, „кредит у дома“. Те казват: това са допълнителни услуги, те не влизат в цената на кредита, ние спазваме закона и не надхвърляме тавана. Не, разглеждането на документите не е "допълнителна услуга", то е част от процедурата по отпускане на кредита. Точно затова според практиката на Съда на Европейския тези такси трябва да се вземат предвид. И ако с таксите се надхвърля таванът от 50% годишно, горницата не следва да се дължи.

До бързи кредити най-често прибягват бедни хора, на които банките са отказали, тъй като доходите им не дават сигурност, че могат да изплащат заема. При небанковите институции обаче тази проверка на платежоспособността на потребителя не се прави, макар законът да го изисква. И контролните институции не следят за спазването на това изискване. А то е ключово, защото лошият кредит трябва да е и отговорност на кредитора, който не е преценил добре възможностите на длъжника да върне парите. У нас процедурата за достъп до бързи кредити е лесна - без гаранция, без обезпечение, дори без лична карта - виждаме рекламите навсякъде. Каква е икономическата логика? Поради безконтролно високата лихва (маскирана с такси), кредиторът ще продължи да печели и дори някой да не си върне кредита. Затова тези дружества процъфтяват там, където колективната защита на потребителите е недоразвита и умело се възползват от това.

Ето ви казус - фирма за бърз кредит предявява вземане, като излага следните твърдения – търся 1000 лв. главница по договора, заедно с 50% възнаградителна лихва и 10% лихва за забава върху просрочените суми. Дотук добре. Но после иска 100 лв. такса „събиране на вземането“, 100 лв. такса „предсрочна изискуемост“, защото платецът е в просрочие, 100 лв. такса „просрочие повече от 1 месец“, 100 лв. такса „липса на поръчител“ и т.н. Това вече е неприемливо, защото така на практика се увеличава размерът на дълга несъразмерно с размера на предоставения кредит. Ето друг пример. В договора за заем пише, че може да ползвате бонус, без да се посочва какво точно значи бонус. И така какво се оказва, че стои зад избора ви да ползвате бонус? В приложението към общите условия на кредитора пише, че ще ви таксува 500 лв. годишно за това, че сте избрали бонус – с него длъжникът „може да иска“ да му се променят размерът на вноската или падежите например. И, забележете, не пише, че кредиторът е длъжен да направи тези промени, а вече е събрал парите, защото сте отбелязали, че искате бонус. Ето това е недобросъвестна и подвеждаща търговска практика.

- Как предлаганите промени в закона ще променят това?

-  Проблемът е най-остър в заповедното производство. Най-просто, в него кредиторът заявява пред съда, че му се дължи сумата Х, съдът издава заповед за изпълнение, стъпвайки само на това твърдение, връчва я на длъжника и ако той не възрази срещу вземането, може да се започне принудително изпълнение. В този вид производства съдът трябва да се произнесе в  3-дневен срок. Това е прекалено кратко време за извършване на сериозна проверка, още повече че в тази процедура пред съда не се представя пълният набор документи за вземането. Ние предлагаме законът да предвиди изрично задължение на съда да проверява дали няма неравноправни клаузи и да преценява кое вземане е безспорно и за кое има съмнение, че противоречи на добрите нрави и на закона и нарушава защитата на потребителя. И сега съдът може да следи служебно за клаузи, които са в ущърб на клиента, но не винаги го прави, защото срокът за произнасяне е само три дни, а има много други дела за решаване. Трябва да има изрична законова разпоредба за това, а не да зависи от ентусиазма на отделни съдии.

- В становището си банките пишат, че така ще се натоварят съдилищата, които и без това са затрупани с дела? 

- Решението е съдът да бъде разтоварен от несвойствени задължения -  като събиране на държавни такси, разкриване на банкови тайни, връчвания, непрестанно смятане, изчисляване и преосмисляне на разноски, диктуване и съставяне на протоколи. Това са серия канцеларо-административни дейности, от които следва съдията да бъде освободен, за да има време да се посвети на правораздавателната си функция. В международен план тези дейности се изпълняват от специализирана администрация, която подпомага съда. Друг важен механизъм за подобряване работата на съдилищата е развитие на електронното правосъдие. В момента се работи по проект за електронно заповедно производство, който ще даде възможност самото заявление и придружаващите го документи да се подават чрез онлайн платформа. Това ще улесни и гражданите, и съда. За целта е важно адвокатите и фирмите да приемат, че ще получават всички книжа и съобщения от съда на електроните си адреси.

- А какви недобросъвестни практики прилагат монополистите - например топлофикациите?

ВиК, топлофикациите, ЕРП-тата са отделна група - на обществените снабдители. При тях проблемът не е толкова в неравноправните клаузи, а в нарушено доверие и разкъсана връзка с абонатите. Спорът е стигнал до съда, защото не е имало нормална комуникация. Имаме много дела за вземания на "Топлофикация" например. В съдебната зала юристът на дружеството за първи път вижда клиента, говорят си и се разбират. Проблемът е, че преди това не са се срещнали. Минали са през всичките фази на производството и накрая се стига до разсрочване на плащането. Значи доставчикът и клиентът са можели да се разберат, без да се стига до съд.

Тези предприятия за комунално-битови услуги имат малко юристи и огромен брой дела, които изобщо не е трябвало да отиват в съда. Това, което липсва, е доверието - че има контрол на институциите и че цената на услугата се формира по ясни и справедливи правила. Ние като абонати не сме длъжни да разбираме как се формира цената на парното, това не е в нашата компетентност, точно затова има КЕВР. Държавата трябва да работи за връщане на доверието в институциите. А доставчиците на комунално-битови услуги трябва да се научат да общуват с клиентите си, преди да ги съдят.

В тази връзка частните съдебни изпълнители имат добро предложение - доставчикът да изпраща покана за доброволно изпълнение, преди да тръгне към съдебно производство.

Това предложение може да се надгради с въвеждане на изискване за задължителна медиация по тези дела. Тя е много по-евтина и по-изгодна за потребителите. Сега се минава през заповедно производство, през исково производство, обжалвания, като всичко това носи и разходи - за адвокати, съдебни разноски. А разсрочването на безспорни задължения, на сметката за вода или за парно не е работа за съда, това може да се реши с медиация. В София вече има такъв център, в много други съдилища в страната също се създават медиационни звена. Този метод за разрешаване на спорове е в полза на всички – спестява разходи и за кредитора, и за гражданите. Съдебното пренасяне на този спор в огромния брой случаи е финансово неизгодно за потребителя, защото го натоварва излишно с такси и разноски, които често достигат стойността на самия дълг. В същото време така ще се разтоварят съдилищата от огромния обем безсмислени дела, които ги заливат.

При дружествата за комунални услуги има проблем и с т.нар. служебни отчети - за водата, за парното. Дават ви две дати за отчитане на уредите на място и ако не ви намерят, пишат неосигурен достъп и правят сметките на база потребление на максимална мощност. Доставчикът трябва да въведе дистанционно отчитане и в значителност да подобри каналите и качеството на комуникация - все пак в сферата на електронизацията звъненето на звънеца в 11 часа в работен ден едва ли е положена грижа на добрия търговец.

- Банките какви проблеми създават?

В момента има проблем с начисляването на лихви върху лихви. Ако длъжникът спре да плаща заема, банката му предлага рефинансиране на кредита с идея за разсрочване. При това разсрочване обаче някои банки капитализират лихвата - добавят я към главницата за срока до края на кредита. Всъщност неизплатената до момента главница заедно с начислените до момента лихви става новата главница, за която се прави нов погасителен план и върху която се изчисляват новите лихви. А това е забранено в потребителското право. В момента има висящо дело пред Върховния касационен съд именно по този въпрос.

Друг повтарящ се проблем е необоснованото едностранно изменение на лихвите. По закон банките имат право да изменят процента, когато има обективни изменения на пазара. Но често те прилагане и неясни исубективни критерии, а масова практика е лихвата да се изменя само в посока нагоре – тоест при влошаване на икономическите показатели банката вдига лихвата, но не я намалява при подобряване на пазарния климат. В такива ситуации длъжниците могат да искат връщане на недължимо платената по-голяма лихва, тъй като увеличението е незаконосъобразно. Вече има и доста натрупана практика на Върховния касационен съд в този смисъл.

- От забележките на ЕК разбирам, че в България все още е възможно човек бързо да бъде изхвърлен от единственото си жилище заради необслужван кредит?

Да, ако е ипотекирано, законът го допуска. Проблемът всъщност е, че в момента е възможно в процедурата по издаване на заповед за незабавно изпълнение длъжникът да бъде изхвърлен от жилището си и кредиторът да поиска изнасянето му на публична продан, въпреки че например длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед и все още не е приключило съдебното производство по спора има ли подлежащо на принудително изпълнение вземане. Считам, че от гледна точка баланса на ценности това разрешение не е редно. Банката няма да фалира, ако изчака приключване на делото, а за длъжникът разликата ще е огромна. Банките казват, че има много малко случаи на отнемане и продажба на единствено жилище. Но представете си, когато дойде следваща криза, колко семейства могат да загубят дома си в рамките на бързото производство. Законът трябва да е готов да посрещне такива случаи.

Изборите приключиха. Европейската комисия се сменя през октомври, но административния апарат в Брюксел остава. Ако депутатите ни не приемат необходимите промени в ГПК, със сигурност ЕК още през септември ще предприеме следващата стъпка по наказателната процедура срещу България - последно предупреждение преди завеждане на иск и плащане на значителни санкции. 

- А Комисията за защита на потребителите също  - не трябва тя преди съда да бди да няма недобросъвестни практики?

До момента КЗП има отделни успехи с отделни търговци за отделни клаузи. Трябва да е много по-активна в колективната защита. Как става? КЗП прави масова проверка на даден пазар, идентифицира всички неравноправни клаузи, прави списък и го изпраща до всички участници на този пазар, за да отстранят тези клаузи. Ако те не го направят, комисията завежда колективен иск. И когато съдът вземе решение, то важи за всички. Но колективният иск трябва да включва всички неравноправни клаузи в общите условия - на телекомите или на фирмите за бързи кредити и т.н. Неслучайно колективната защита на потребителите е най-важната стъпка, която ЕК препоръчва на всички държави членки. 

КЗП заведе колективен иск за неравноправните клаузи при кредитите в швейцарски франкове, макар че там си пролича колко е важно защитата от КЗП да е и своевременна. Преди клаузите за превалутиране да бъдат обявени за неравноправни в началото на 2019 г. с решение на ВКС, доста потребители вече бяха платили недължими суми. Голяма част от тези потребители загубиха правните спорове по делата си с банките за връщане недължимо платените разлики, дължащи се на валутните промени, тъй като множество съдебни решения приемаха, че тези клаузи не са неравноправи, като голяма част от тези решения не стигнаха до ВКС и влязаха в сила. В тази ситуация на длъжниците остава единствено да предявят искове срещу държавата за нарушено право на ЕС и това вече се случва. Всяко забавяне и всяка грешка на институциите във връзка с неприлагането правото на ЕС води и до негативни последици за държавата като цяло.