Как БТВ и Нова общуват с властта

Рядко ще го чуете "отвътре": в българската журналистика беше обезглавено цяло поколение. Това стана по много начини, но най-болезненият е този, който предприеха съвсем конкретни политици. Генка Шикерова говори за това с двама бивши шефове на новините в Нова телевизия и в bTV.

Само за няколко дни трима политици поискаха включване в ефира на най-гледаните телевизии БТВ и Нова телевизия. И ги включиха. Това не е ново, но направи впечатление заради броя на случаите за кратко време, пише Свободна Европа.

Влиятелните политици и партии имат различни техники за влияние върху журналистите. Ето някои от тях:

• да не дават интервюта изобщо;
• да дават интервюта само на определени медии и журналисти;
• да поставят условия, за да участват;
• да се сърдят;
• да звънят и да искат включване в ефир, в който е поканен и участва съвсем друг гост.

Практиката политик да поиска да се включи на живо в телевизионно предаване беше наложена преди повече от 10 години. Така прави най-често лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

В годините тази техника се наложи и продължи да се използва – основно от политици от ГЕРБ.

Ето случаите от последните дни:

• Вътрешният министър Калин Стоянов се обади по време на интервю в Нова телевизия, давано от Кирил Петков един от лидерите на „Продължаваме Промяната“ (ПП);
• Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов звънна по време на участие на съпредседателя на „Демократична България“ (ДБ) Христо Иванов в БТВ;
• Депутатът от ГЕРБ Костадин Ангелов се обади в сутрешния блок на БТВ, за да репликира здравния министър Христо Хинков.

В Студио България на Свободна Европа разговаряхме с Дарина Сарелска, бивш директор на новините на Нова телевизия и Венелин Петков, бивш директор на новините на БТВ, за политическото влияние в медиите.

Най-важното от интервюто

• Венелин Петков: "Диалогичният формат, такъв, какъвто би трябвало да съществува в полза на зрителите, беше убит".
• Дарина Сарелска: "Имаше един период, в който търговията с влияние ставаше по високите нива.(…) После в един момент се оказа, че е много по-лесно, евтино и вероятно ефективно да имаш контакти на ниво конкретен журналист-водещ, който е авторитетен, който има разпознаваемост и че е много по-лесно да имаш лоялиста Хекимян".
• Венелин Петков: "Политическото влияние е силно дотолкова, доколкото журналистиката в тези медии изчезна".
• Дарина Сарелска: "Публиката гледа сегашните БТВ и Нова и ги гледа като истински. Има една дългогодишна негативна селекция. Има едни млади хора, които и да искат, няма от кого да се научат. Има обезглавено цяло поколение".

Как политиците звънят на живо

Според Дарина Сарелска рубриката „пожелахте да се включите“ не е нова. Сарелска каза, че решението за извънредно включване по телефона на политик, който се е обадил, че иска да говори, е на водещия на предаването.

„Въпросът е: лошо ли е, че се включват?" - попита тя. "Публиката има нужда от този диалогичен формат, който същите тези политици затриха“, каза Сарелска. Според нея „да чуеш как Христо Иванов кима любезно на своя некоалиционен партньор Бойко Борисов е важно, ако си избирател на която и да е от двете партии, замесени в тази случка“.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се беше обадил в БТВ по време на интервю с Христо Иванов, съпредседател на „Демократична България“ и поиска да говори.

„Диалогичният формат, такъв, какъвто би трябвало да съществува в полза на зрителите, беше убит“, каза Венелин Петков.

Той добави, че докато е бил директор на новините и публицистиката на БТВ, е имало „пълен блокаж от страна на функционерите на ГЕРБ, министрите на ГЕРБ и неговия лидер в ефирите на БТВ. Не идват. Не изпращат представител. Сърдити са и по никакъв начин не желаят да отговарят на въпроси в ефир и дори на запис“.

Има ли предпочитани журналисти

И Сарелска, и Петков казаха, че и в двете телевизии е имало журналисти, които са били предпочитани от политиците за интервюта. Политиците са поставяли условия да говорят само пред тях. Дадоха и примери.

„Антон Хекимян беше предпочитаният журналист за интервюта на тогавашния премиер Бойко Борисов. Това е една от посоките, от която е имало опити за натиск - кой да интервюира премиера“, каза Петков.

Антон Хекимян беше водещ на сутрешния блок на БТВ. След като Петков беше освободен като директор на новините в медията, Хекимян зае неговия пост. На местните избори през 2023 г. Борисов издигна Хекимян за кмет на София. Петков каза, че „винаги се е стигало компромиса [интервюто с Борисов да прави] Антон Хекимян, защото иначе ние няма да имаме интервю с премиер“.

„В Нова телевизия имаше също такъв любимец", каза Дарина Сарелска. "Дияна Найденова беше предпочитаният там журналист, който прокуратурата обичаше“, добави тя.

Петков каза, че „непрекъснато на директора на новините се оказва натиск [от ръководството] той да осъществи интервю с премиера или президента".

"Когато ти това го нямаш, когато не си го осъществил, защото си настоявал интервюто да бъде проведено от друг журналист, а не от избрания любимец, тогава чисто корпоративно на теб започват да ти се задават въпроси от хора, които не са част от нашата реалност“, каза Петков.

Той каза, че тези хора са директорите на телевизията, които са чужденци и затова са далеч от българската реалност. „И за тях фактът, който остава след всичко това, е, че премиерът не е отишъл даде интервю в БТВ, а е отишъл в Нова или БНТ“.

Политическото влияние в медиите

Според Венелин Петков „политическото влияние [в телевизиите] е силно дотолкова, доколкото журналистиката в тези медии изчезна“. Той даде пример с емисия новини на БНТ. Там в един кадър са показани доскорошните политически опоненти Кирил Петков (ПП-ДБ) и Бойко Борисов. В следващ кадър е даден санкционираният за корупция по глобалния закон „Магнитски“ депутат от ДПС Делян Пеевски. „Само допреди три години тази картинка би била абсурдна. Тя най-вероятно е обидна за голяма част от гласоподавателите анти ГЕРБ“.

Петков каза, че „за всички представители на тази картинка е много важно да не се рови, да не се ръчка, да няма журналистика. И всичко става информация“.

Според Дарина Сарелска „виждаме моделът: каза, рече, потвърди, отрече“, „медиите участват в подмяната на действителността“.