Повечето участници в българските избори нямат нито трайни принципи, нито визия за бъдещето. Затова и основната им грижа сега е да отвличат вниманието - от истинските проблеми и от неспособността си да се справят с тях

Коментар от Ясен Бояджиев за Дойче Веле

Пети март, 8 часа. По една от големите телевизии започва първият предизборен дебат - фактическото начало на предизборната кампания. Участниците са четирима - само представители на досегашни парламентарни партии, двама от тях са и министри в действащото правителство. И дебатът, естествено, потича в до болка познатото русло. Същите изтъркани общи фрази, ловко заобикалящи най-важните въпроси. Въпреки добре обиграното противопоставяне си личи, че участниците са свикнали и се чувстват добре един с друг - удобното съперничество на властващото статукво.

Отвличане на вниманието

Да, по-нататък в телевизионните дебати ще бъдат пуснати и неудобни участници - такива, които не са част от статуквото и обещават да го разбият. Ще се надбягват с недостига на ефирно време в опит да кажат нещо съществено и да изложат в цялост идеите си. Но едва ли ще успеят кой знае колко да повлияят на характера на започналата предизборна кампания. Защото другите разполагат с много повече време и възможности да задават тона.

Казват, че в предизборната кампания партиите би трябвало да се конкурират със своите принципи, идеология, дългосрочна визия за бъдещето и план за действие, за да могат гражданите да направят информиран избор. Казват същевременно, че пандемията ще попречи на партиите и ще направи кампанията по-различна от всички останали. Нищо подобно. Мнозинството от участниците в кампанията не са били и не са обвързани с трайни принципи и определена идеология, още по-малко с някаква визия за бъдещето. И нямат какво ново да предложат. Затова и основната им грижа е да отвличат вниманието: от истинските проблеми и неспособността си да се справят с тях, от това, че самите те са част от проблемите, а не от промяната, от която обществото има крещяща нужда. За тази цел пандемията е всъщност добре дошла за тях. А предизборната кампания не им е нужна и дори им пречи.

Номерът на управляващите

В най-голяма степен това важи за управляващата партия. И със, и без предизборна кампания тя си има гарантирано масирано медийно присъствие. Нейните министри и депутати с повод и без повод шестват в ефира по всички канали.

Премиерът пък, необезпокояван от никого, си продължава предизборната кампания от джипката, както го правеше през последните 7-8 месеца. На него предизборните дебати са му противопоказни, но пък и няма никаква нужда от тях. Почти всеки ден се включва отнякъде, за да играе ролята на човек от народа, да говори каквото му скимне, без някой да може да го опровергае. Безкраен монолог без викове „Оставка!” и без неудобни въпроси (всъщност, без каквито и да било въпроси). С гарантирано присъствие във всички новини. Така в първия ден на предизборната кампания той успя да засенчи всички и всичко с бомбастичното си съобщение, че след четири години „ще вдигнем БВП до 100 милиарда евро” (с около 40 милиарда повече от днес). Съобщение, направено в ремонтираща се църква пред одобрително кимащ „дядо владика”. И после повторено безброй пъти във всички новинарски емисии. Обещанията за светло бъдеще се допълват с щедро раздаване на пари за избрани по неясен критерий общини - общо над 58 милиона лева само за последните няколко заседания на правителството.

Колкото и да е странно, тези номера продължават да минават с успех и по всичко изглежда, че отново ще има достатъчно избиратели, които с гласа си пак да направят тази партия първа политическа сила.

Тайнствената "алтернатива на статуквото"

От предизборна кампания няма нужда и най-големият сигурен нов участник в парламента - тв-шоу, превърнало се в партия, която според всички прогнози се очертава като трета политическа сила. Тя се заявява като алтернатива на статуквото, но всичко около нея тъне в тайнственост. За хората в кандидатските ѝ листи не се знае почти нищо. За какво ще се борят - това е напълно неясно (ако се изключат мажоритарната система, намаляването на броя на депутатите и други подобни идеи, които са напълно безполезни за решаване на действителните проблеми на обществото).

Тези дни се разбра, че тази партия съвсем съзнателно е решила да запази тази тайнственост до самите избори, след като нейният лидер и дългогодишен тв-водещ заяви, че той и колегите му няма да участват в дебати, няма да дават интервюта и да отговарят на въпроси. Вероятно се притесняват, че ако излязат на светло, може и да развалят магията.

Тази стратегия изглежда странна за публична дейност като политиката. Но вероятно ще се окаже печеливша в страна, в която по традиция има достатъчно много избиратели, готови да гласуват на тъмно. Пък после да става каквото ще.