Болниците в България са пълни, броят на новозаразените бързо расте, ваксинацията буксува. А предстоят избори. Затова да попитаме: къде е България след тази съвършено необикновена година, как се справят управляващите?

Емилия Милчева за Дойче Веле

Ако парламентарните избори се бяха състояли на миналогодишния 4 април, ГЕРБ най-вероятно щеше да спечели с много - и задълго. Но в България третата вълна на пандемията от Ковид-19 съвпадна с предизборната кампания, болниците са пълни (близо 7000 хоспитализирани), плановите операции са спрени, мерките са разхлабени, а ваксинацията върви на газ-спирачка.

България една година след началото на пандемията

Когато през март м.г. Ковид-19 удари България, маските бяха изчезнали, нямаше защитни облекла, спирт и някои лекарства. Днес пък не достигат ваксини. Преди една година хората се плашеха от неизвестността, днес - от известната поразяваща мощ на вируса. Преди година шефът на Националния оперативен щаб проф. Мутафчийски приковаваше вниманието с ежедневните си брифинги в генералска униформа. Днес пресконференциите са разредени, а той се показва в костюм.

В годината след 13 март, когато за първи път беше обявено извънредно положение, българите видяха много калпави решения при управлението на Ковид-кризата. Но годината изобилстваше и от компромати, остро политическо противопоставяне и посегателства срещу институциите. Тези скандали също отслабиха рейтинга на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който дълго време беше най-харесваният политик в България. Според публикувано преди дни изследване на “Галъп интернешънъл”, оценките за справянето с кризата са почти изравнени - 46% от гражданите смятат, че България се справя добре с пандемията, а 42% дават лоша оценка.

С особено голяма тежест за справянето с пандемията е процесът на ваксинация, който е пряко свързан и с възстановяването на икономиката. А в България ваксинацията тръгна неохотно, с план без срокове, без комуникационна кампания, с лоша организация и не особено висок интерес, което трайно гарантира място на опашката по брой ваксинирани. По данни на агенция Ройтерс, в страната са поставени около 338 000 дози ваксини, но не е известно колко от тях са първи дози и колко хора вече имат две. Със сигурност преобладават първите. А сега и това: оказа се, че доставките на ваксини са не само нередовни, са и твърде малко като брой дози. Заради сигнали от няколко страни, включително от самата България, за появили се здравословни проблеми при ваксинирани с AstraZeneca, премиерът Борисов спря временно имунизацията с този препарат. А точно от оксфордската ваксина българските власти са поръчали най-много дози - поради ниската цена и лесното съхранение на тази ваксина. Сега ваксинационният план ще се изпълнява с препаратите на Moderna и Pfizer.

В навечерието на предстоящите избори българските управляващи така и не отчетоха необходимостта от ваксиниране на изборната администрация - над 85 000 души. Пренебрежимо малко хора ще успеят да получат първата доза. Като прибавим и повишаването на заболеваемостта и неритмичните доставки на ваксини, ниската избирателна активност е лесна за прогнозиране. А тя чудесно устройва управляващите и системните партии като цяло. (Освен ако страстите не бъдат нажежени от някой компромат в последните десетина дни.)

За да свали отговорността от себе си, премиерът Борисов подкрепи инициативата на австрийския канцлер Курц за дискусия на европейско ниво относно доставките на ваксини и тяхното разпределение в ЕС, а към тях се присъединиха и премиерите на Чехия, Хърватия, Латвия и Словения. Шестимата изпратиха писмо до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и до председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, в което изтъкват как европейската солидарност гарантира, че всички държави-членки, големи или малки, трябва да имат равен достъп до ограничен ресурс, какъвто са ваксините.

Прав ли е обаче Борисов да прехвърля вината за дефицита на ваксини? В публикация по темата Financial Times коментира, че подписалите писмото лидери сеоплакват от неблагоприятни резултати от собствените си решения. Известно е, че не всички държави са закупили дозите, които им се полагат съгласно пропорционалното разпределение, предложено от ЕК. Така, ако държава-членка не използва този метод за разпределение, количествата ваксини се преразпределят между останалите заинтересовани страни-членки. Наред с това страните, поръчали от препарата на AstraZeneca, са принудени да чакат и поради производствените проблеми на компанията, а сега и заради съмненията за странични ефекти.

Заради съобщенията за смъртни случаи, приписвани на ваксинация с AstraZeneca, и без друго слабият процес на ваксиниране в България съвсем ще забуксува, ще намалее и мотивацията на хората. Затова и не на място изглежда тази увереност на здравния министър Ангелов, че до края на юни може да са имунизирани 70% от българските граждани.

Няколко числа

Очаква ни по-тежък период от последните два месеца на миналата година, прогнозира във Фейсбук анализаторът Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Въпреки това обаче мерките няма да се затягат. Управляващите дори оставиха на щабовете по места да преценяват кога и какво да предприемат. “Ползваме локалния подход не защото ни е страх да вземем решение на централно ниво, а защото има градове и населени места, където няма толкова заболели и не виждам никакъв смисъл да слагаме всички под общ знаменател“, заяви Борисов в петък. Според изчисленията на Безлов обаче, за последната седмица има над 18 000 новозаразени, което е увеличение с повече от 37% на седмична база. Делът на положителните проби от общо направените тестове е преминал 18 на сто, а броят на починалите бележи ръст от 50,5% на седмична база.

Затова да обобщим: “локалният подход” на Борисов всъщност е предизборна маневра с цел да не ядосва собствениците на кръчми и молове, отворили на 1 март след дългия локдаун. Хиляди други обаче са му много, много ядосани.