България грижата за старите хора е колкото за Бог да прости.

Това се отнася както за общинските, така и за частните домове за възрастни хора.

И едните, и другите социални заведения не достигат, макар и вторите да са срещу заплащане, и то срещу внушителни суми, пише Силвия Николова в Монитор.

В нашата страна, която е със застаряващо население не от вчера и по всичко личи, че тази тенденция няма да се обърне, стройна политика за обгрижването на възрастните хора няма. Общинските домове, които карат предимно на дотации и нищожните 70% от пенсиите на старците, са едва 160. В това число не влизат 22-та за хора с физически увреждания, т.е. за такива потребители, които не могат да се обслужват сами. В същото време частните заведения за възрастни хора са двойно повече, като най-ниската месечна цена е 600 лева. За да бъде сигурен човек, че неговият роднина там ще бъде гледан добре, избира обикновено по-скъпите, от 1000 лева месечно. И това обаче не е гаранция, че възрастният човек ще получи грижите, за които си плаща в пълен обем. Защото контролът в тези домове е твърде занижен за разлика от общинските, в които на проверка влизат инспектори от какви ли не служби. Този контрол сам по себе си гарантира по-добра грижа, отколкото в частните. На мнозина тази теза може да звучи парадоксално, но фактите я доказват безотказно.

Спомнете си само трагедиите и малтретирането на възрастни хора в един старчески дом недалече от столицата преди три години. Или пък пожарът в друг, чиито управител беше предпочел да се изръси за скъп автомобил, но не и да сложи противопожарни датчици. Тук въобще не става дума за храната, която дори в някои частни домове се приготвя в нерегламентирани кухни.

Независимо от честия контрол и общинските домове имат своите проблеми. Основният от тях е финансовият. Защото в рамките на някакви си 4 лева храноден директорът на дома трябва да осигури три хранения, като основните ястия да са с месо, в менюто да има кисело мляко и плодове задължително. Пределно ясно е, че с тази мизерна сума директорите на общински домове правят чудеса, за да изпълнят изискването. По неволя повечето от тях са се превърнали в професионални просяци пред спонсори, а общините помагат допълнително, ако успеят да заделят някой лев от собствени приходи. И въпреки това, чакащите за общински домове са много, а нови не се откриват.

При факта, че нацията ни застарява, редно е политиката да бъде обърната по-ангажиращо към възрастните хора. Защото да се гледа човек колкото за Бог да прости е, меко казано, несериозно.​