В 44 наредби на общини в България се предвиждат незаконни местни данъци и такси.

Това става ясно от поредна проверка на Върховната административна прокуратура (ВАП). Според официално съобщение при ревизията са били "открити сериозни нарушения при определяне на размера на местните данъци в наредби, приети от общинските съвети", пише Александър Колев във Вестник СЕГА.

Мерките на ВАП са по повод решение на Конституционния съд от 9 април 2019 г., с което бяха обявени за противоконституционни завишените данъчни ставки за имоти, които се намират в курортни населени места и не са основно жилище, не се отдават под наем или не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма. Вследствие на това данъчната ставка за тези имоти следва да е както за всички останали - в определен от общинския съвет конкретен размер от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка. Тя не трябва да е от 5 до 7 на хиляда за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, и от 4.5 до 6 на хиляда за всички останали, както предвиждаше отменената от КС разпоредба.

В хода на проверката обаче са установени 44 наредби, които предвиждат данък за изброените имоти в по-висок размер от актуалния законов регламент. Вече са подадени 16 протеста до административните съдилища, съобщава ВАП. Прокуратурата е установила нарушения в общини Столична, Благоевград, Стара Загора, Габрово, Перник, Несебър, Созопол, Поморие, Царево, Приморско, Банско, Разлог, Сандански, Петрич, Велинград, Хисаря, Троян, Тетевен, Ботевград, Вършец, Панагюрище, Казанлък, Шабла, Каварна и др. 

До това положение се стигна заради поредната правна каша с данъчните закони, която забъркаха управляващите. В края на миналата година те въведоха по-висок местен данък за имоти в курортите, които не са основно жилище. Промяната в закона беше направена с мотива, че много собственици отдавали под наем имотите си в курортите, но не ги регистрирали като туристически обекти и не плащали данъци за доходите си от тази дейност. Завишените двойно и тройно данъци бяха гласувани от управляващото мнозинство по предложение на "Обединени патриоти" с аргумента, че държавата трябва да си прибере дължимото от апартхотелите по морето и в ски курортите, които се отдават на туристи, а собствениците им не плащат никакви данъци за тези приходи.

По-високите имотни данъци засегнаха над 140 населени места в България. В 42 селища, обявени за национални курорти, общинските съвети трябваше да определят налог от 5 до 7 промила върху данъчната оценка. За други 100 курорта от местно значение данъкът варираше от 4.5 до 6 промила. 

Президентът първо наложи вето върху текста, а след като управляващите на инат прегласуваха текстовете, той сезира и Конституционния съд. Висшите съдии обявиха разпоредбата за противоконституционна, като се аргументираха, че разликата в ставките води до неравно третиране на различните собственици, а имущественият данък се определя неправомерно от начина на ползване на жилищата. В решението бе посочено, че имуществените данъци могат да зависят само от стойността на имота, но не и от неговото предназначение. 

Допълнителен проблем е, че решенията на КС действат занапред - в случая с отмяната на увеличението на данъка от 20 април 2019 г. Това означава, че коректните граждани, които са платили изрядно задължението си от 1 януари до 20 април 2019 г., са ощетени.

Заради това се наложи управляващите спешно да правят поправка в закона за местните данъци и такси. Тя предвижда надвнесените суми по данък сгради до 20 април в курортите да подлежат на прихващане и възстановяване от местните данъчни администрации, както и че данък сгради за имотите в курортите за 2019 г. да бъде със стандартната ставка за съответната община, която е между 0.1 и 4.5 промила. В мотивите си вносителите обясняваха, че законът се променя, "за да не се налага засегнатите общини една по една да поправят вече приетите наредби, в които се определя размерът на данъка върху недвижимите имоти за 2019 г.". Според ВАП обаче категорично се налага тези наредби да бъдат променени. Затова говори и обстоятелството, че прокуратурата вече е предприела атака срещу тях в административните съдилища.