Или защо НСИ ни брои и задава маловажни въпроси, вместо да ни попита за ваксините, Явашев и яйцата в майонезата

Звъни тая сутрин една мома на вратата, гледам през шпионката да видя дали не е некой, дето пари ще ми иска и гледам, че стиска папка с надпис НСИ. А, викам си, ясно, това е от ония тъпаци, дето ще ни броят...

Аз дълго мислих дали да се броя, щото то е ясно – уж ни броят, а мислят как да ни прецакат, пише Лола Монтескьо в КЛУБ Z.

Ама ми хрумна по-добра идея – вместо те мене – аз тех. Затова отворих вратата и викам:

„Айде, питай!“

Момичето хлъцна от изненада, даже пита:

„Ма поне няма ли да ме напсувате, госпожо“

А аз се усмихнах великодушно:

Аз съм стара люлинска аристокрация, ние не си губим времето в приказки, казвам, псувните са за коньовичарите, ние проблемите си ги решаваме с бой.

Погледна ме стреснато, ама аз махнах с ръка, един вид: „Айде от мен да мине, теб точно няма“ и преброяването започна.

Естествено, направих си каквото съм си наумила – излъгах я и за името, и за рождената ми дата, и за броя на хората в домакинството ми. Като ѝ казах, че съм мъж, бахаец, на 20 години и адресът ми е булевард „Хо Ши Мин“ в Пекин, ме погледна със съмнение, но явно се сети, че е в Люлин и си премълча. Бе умно момиче.

За всичко я излъгах, за брой хладилници, брой колела, образование, религия – всич-ко! Нека да ги видим сега как ще ме преброят и кой кого е прецакал.

Само ще спомена, че увеличих броя на харвардците в родината с 12.

Обаче едно нещо ми направи впечатление – питат за странични неща, нито един въпрос нямаше по наистина важните теми като ваксини, маски, Кристо Явашев, присъственото обучение и има ли яйца в майонезата.

А хората от това се интересуват! Та те може и да не ме питат, ама аз си отговорих.

Четири часа и половина ми отне, момичето припада на два пъти, ама я свестявах с кофа вода и се изказах по всички теми. Няма те на мен да ми определят на какво да отговарям, я!

За ваксините ѝ обясних с прост чертеж и няколко тайни доклада в ютюб, че това не са ваксини, а военни средства. Искат да ни промият мозъците и според вас защо точно сега, а? Защо тия ваксини не ги изобретиха примерно през 2015 година, ами сега, точно преди президентските избори? Не, не ми обяснявайте, че не са знаели, че ще има ковид, знаели са, те ония всичко знаят, щото те го планират.

Обаче ни ги бият сега преди президентските избори, за да гласуваме за Радев. Не ме гледай така, все едно съм луда, казвам на момичето,

Радев военен ли е? Военен е, казва тя. Неговите хора заплашиха ли, че ще ни изчегъртат, питам, а като видях, че се колебае как да отговори, си отговорих вместо нея: “Казаха!“

Та ето ви и прякото доказателство – Радев е военен, ваксините са разработка на военните, ваксинират ни преди изборите за Радев. Кое не е ясно??? Който не се ваксинира и не гласува за Радев, ще бъде заразен и айде, отиде си. А който се ваксинира, става робот на президентския юмрук.

Ще му шепнат заповеди от „Дондуков“ 2 и ще го строяват в две редици. Накрая страната ще се напълни с малки президентски юмчручета, които ще търчат размахани насам-натам с обезумял поглед и ще крещят:

„Изчегъртай, изчегъртай, изчегъртай!“

Тук момичето припадна за първи път, та се наложи да прекъсна лекцията закратко, за да донеса една кофа вода от банята. Подсуших я въпреки съпротивата ѝ и продължих с темата за Кристо.

Добре, казвам, аз сега, както съм ви заметнала така с тази хавлиена кърпа, мога ли да се нарека гениален творец, а? Ще дойде ли Макрон в „Люлин“ да среже въженце пред апартамента и да ви открие вас, например, преброителката, като някакво велико произведение на скулптората? Не, нали? Дреме му на Макрон за мен и моите таланти.

Всички там горе са от едно котило, пазят се, подкрепят, се ръкопляскат си. А ние, люлинските творци, нас кучета ни яли, казвам аз и почти хлипам, толкова ми е мъчно за неподозирания ми до този момент скулпторски талант.

„И за да не кажете, че завиждам и затова така говоря, ще ви дам и друг пример. Господин Малашевски от шестия етаж. Бяхте ли при него? Видяхте ли как си е остъклил балкона? Това е абсолютно рококо, мен ако питате. И ще Ви издам една тайна – той дори балкон нямаше, просто разшири малко гарсониерата и ѝ сложи една дограма. Това и Заха Хадид не би могла да го направи, а той с малко ламарина и помощта на Йотов от долния етаж успя. Това е то творчество.

Ама има ли салюти за него? Има ли речи? БНТ, БТВ? Не. Крее и гасне този огромен талант и ще си отиде ей така, неоткрит“, тук вече истински се разревах.

И понеже ме бе ударил сантиментът, се възползвах от това, че момичето е добре увито в хавлията и не може да мърда, за да ѝ прочета и част от баладите си, защото макар и гениален скулптор, аз съм преди всичко поет.

„Харесаха ли ти? Харесаха ти, ами!“

Попитах и си отговорих сама.

„Обаче кого превеждат в чужбина? Георги Господинов! Че той дори не е от София... Кой знае как се е уредил да го пишат баш него по големите европейски вестници, да го превеждат на всякакви езици и да го канят по разните му там фестивали. Ей затова сме на тоя хал! Щото Господинов и Явашев – в Париж, а аз и Малашевски – в „Люлин“.

Ох, да ми падне на мен властта, да ми дадат едно министерство на културата или поне един отдел. Ще видят те какво е истинска култура, ще ги пратя всичките тия начело с Макрон в селското стопанство да видят какво е истинска работа! Щото от такива като тях и селското стопанство залиня, няма вече хора, никой не иска с ръцете си да работи. Купувам домати от Гърция и краставици от Холандия, а нашите, истинските домати и краставици – гният по лехите, така както аз и Малашевски гнием тук в „Люлин“.

И не само селското стопанство убиха, ми и мините, енергетиката ни, българската гордост! Сега щели да ги затварят. Така се затваря то, щото не са ги отворили те. Скъпи били, цапали. Ми цапат ми, то нещо, ако не цапа, значи не работи. Не вярвам аз на тия тинтири-минтири западните, дето като си купиш тяхна машина и тя ни се чува, ни мирише. Не знаеш върви ли или не.

Аз едно време имах москвич. Ей тва е кола, като тръгна с нея, целият квартал разбираше, че Монтескьото отива на море. Гърми, трещи, пуши...

Госпожице, добре ли сте? Уморена ми се виждате, а още не сме стигнали до присъственото обучение и катастрофата в образованието“, питам аз момичето, че то май не диша.

Преброителката отвори лекичко очи и само изхриптя: „Болница!“

Викам, спокойно моето момиче, ей сега ще звънна на Георгиев, той е таксиметров шофьор и ще те закара. И ще ти обясни за образованието по-добре от мен, той е голям спец по тая тема, викам.

Тук момичето припадна за втори път.