Институтът за пазарна икономика (ИПИ) препоръчва покачването на минималната работна заплата да се замрази в бъдеще с цел да се предотврати по-нататъшната загуба на работни места сред хората с начално и по-ниско образование, които са най-уязвимата категория на пазара на труда, показва изследване на организацията.

Според статистиката минималната заплата (МРЗ) расте с бързи темпове през последните години, като за периода между 2000 и 2013 г. се е увеличила от 75 лв. до 310 лв. - над 3,5 пъти. Това покачване изпреварва значително както нарастването на средните работни заплати (СРЗ), така и ръста на БВП и производителността на труда (виж графиката).

През 2014 г. и 2015 г. МРЗ продължава да расте с бърз темп - 340 лв. от 2014 г., 360 лева от януари 2015 г. и 380 лв. от юли 2015 г., а средносрочната бюджетна рамка предвижда тя да достигне 420 лева от началото на 2016 г. и 450 лв. от началото на 2017 г.

Какви са последиците?

Всяко вдигане на минималната работна заплата със 100 лв. води до съкращаването на коефициента на заетост сред хората с начално и по-ниско образование средно с 1,4 процентни пункта или до загуба между 5% и 16% от съществуващите работни места в различните области, показва изследването.

Ако минималната заплата нарасне от 340 лева през 2013 г. (последната година от изследвания период) до 450 лева през 2017 г., може да се очаква понижение на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование с 1,54 процентни пункта.

Т.е. ако заетостта сред населението на 15-64 години с основно и по-ниско образование е била 17,5% през 2013 г., планираното вдигане на МРЗ може да доведе до намаление на коефициента на заетост в тази група до под 16% през 2017 г. при равни други условия. На практика, ако работната сила сред хората с начално и по-ниско образование остане непроменена между 2013 и 2017 г., то това намаление в коефициента на заетост означава загуба на 26 272 работни места.