Един от първите пролетни празници е Тодоровден.

Винаги се чества в първата събота от Великденския пост, веднага след Сирни Заговезни. Наричат го още Конски Великден, тъй като се чества за здравето на красивите животни. Шестима светци в източноправославния календар носят името Тодор. В съзнанието на народа обаче, между тях няма разлика. Почита се в конкретен ден Св. Тодор. Денят е подвижен, в зависимост от това кога е Възкресение Христово – винаги първата събота на Великденския пост. Тодоровден е от голямо значение за пролетните ритуали, за свързаното с пролетта плодородие и края на студения сезон.

На този ден, според народните вярвания, Св. Тодор на коня си обхожда пролетното поле да види дали посевите растат. Светецът забива своето копие в земята, на което връзва коня си, сваля от себе си 9 кожуха и отива да моли Бог за лято. Ето защо миряните свързва основно с надеждата за плодородна година Тодоровден. Ритуалите на този ден са поравно разпределени между мъжете и жените. Водещо място на този празник имат булките, които от този ден се наричат невести и могат вече да замесват хляба в къщата на своя мъж.

Обредният хляб има формата на подкова или профил на конска глава. Маже се обилно с мед, а по него се наръсва зърна варена царевица. Свекървата от своя страна раздава от обредния хляб на роднини и близки. Този обред е от особено значение за доброто приемане на младите невести от свекървите и тяхното сближаване. От специално приготвения за празника хляб се дава на конете и кобилите, за здраве и приплод.

На Тодоровден бабите подстригват внучетата си за първи път след дългата зима. По тази причина на места в страната се казва „остриган като мартенско магаре”. Момичетата изплакват над леген косите си с вода, в която има слама от конските ясли. Това се прави, за да имат здрави и лъскави коси. След този ритуал девойките изливат след конете водата, преди животните да бъдат подкарани към мястото, определено за традиционните за празника кушии.

Те заемат водещо място навръх Тодоровден. Изцяло мъжки ритуал са кушиите (надбягването с коне). Още призори мъжете сресват и окичват най-расовите жребци с пискюли, конци и мъниста. За надбягването се избира широка и равна поляна край населеното място, а млади и стари се събират за зрелището. За най-бързия жребец има изплетен от момите венец и чувал хубав зоб. Собственикът на коня прави почетна обиколка из селото, а след това дава угощение за здраве в дома си. На трапезата се слага обреден хляб, гъбена чорбе, варена царевица, супа от леща, картофи.

Хорото на мегдана е красив завършек на празника, а в центъра му са ездачите от провелите се по-рано през деня кушии.

Празнуват всички с името на Св. Тодор (Божи дар) – Тодор, Тодора, Тодорка, Теодор, Теодора, Тошко, Тошо, Божидара, Божидар, Бжана, Божо, Божан, Дарина, Дарко, Дара, Дарко, Доротея, Дора.